Защита на авторските права на интелектуалния труд на юристите

053

Често  юристите се  превръщаме в жертва на злоупотреба  с нашия  труд, който  се обезценява или се принизява  до  дейност  от друг тип, като му се дава прекалено ниска оценка.  Едва ли някой се е замислял, че трудът ни представлява  интелектуална ценност, която с нейното възпроизвеждане и създаване,  представлява  произведение, което следва да  бъде защитено със съответните авторски права. Често  клиентите  считат, че  когато възложат на  юриста изготвянето на становище, договор, представителство по определен казус създаденото от адвоката /юриста/, което се възпроизвежда на определен носител : хартиен, магнитен или от друг тип,  може да бъде използвано без съгласието на автора. Друг тип отношение е, че  създаденото, което често има елементи на творчески труд, иновативни елементи, които  не се изчерпват с идеи и концепции, е собственост на този, който е възложил на  юриста изработката. Според мен, с изготвянето на  документ, който има  оригинални елементи,в който се развива завършена обосновка и третиране на определен проблем и казуистика,  се създава  произведение съгласно чл. 3 ал. 1  т. 1 ЗАПСП : Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като :

  1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми.

Същото това произведение  следва да получи след неговото възпроизвеждане в правния мир съответната защита, когато  в цялост или елементи  от него бъдат използвани  без  изричното съгласие на автора.

Естествено не всеки документ  представлява произведение на  научната литература, или творчески  продукт съгласно  ЗАПСП. Като такива не следва да се третират бланки, декларации, или други  документи, които възпроизвеждат и материализират нормативни актове и предварително създадени от  законодателя или от административни органи документи, както и одобрените от такива  органи актове и документи.

В чл. 3 ЗАПСП е възпроизведена  дефиниция кой  продукт, обективиран и материализиран от създателя му /юриста/ следва да се счете за такъв, който следва да бъде защитен  при неправомерното му използване. Законът използва следните елементи : произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма.

  1. Като основен елемент следва да се  приеме, че трябва да имаме налице  произведение на науката. Като такова следва да се  приеме всяка една трактовка, съждение  по определен проблем или казус, която притежава елементи на организирана и завършена творба, мотивирана и притежаваща необходимите елементи на произведение. Ако следваме изключенията посочени в чл. 4 т. 2 ЗАПСП, като произведение на интелектуалния труд не следва да се приеме излагането на една идея или концепция. Затова  създаденото  от автора /юриста/ трябва да има не само ядро, но същото това ядро да има съответната част, в която да бъде изразена  защита и подробна обоснованост и развитие на  проблема“
  2. Това произведение  трябва да бъде  резултат на творческа  дейност . Иновативността и автентичността  е  необходим елемент за оригиналността на създадения  продукт. Ако в текста е обективирана една вече съществуваща идея, дори и изразена с други средства на езика, то  произведението не следва да се приема като  продукт на творчески труд. Като такива  обаче могат да бъдат приети оригинални елементи, които доразвиват една вече съществуваща идея. Безспорно тези елементи следва да притежават завършеността за която споменах в т. 1. Оригиналността е необходим елемент, за да се счете, че  възпроизведения продукт е създаден в резултат на творческа дейност. Определено такъв характер биха могли да имат  изготвени  становища, писмени защити, консултации, както и искови молби в частта им в които е  изразено  в завършен вид обосновано съждение по даден проблем.
  3. Създаденото от  автора /юриста/ произведение, не само трябва да се отличава със оригиналността на  третирания проблем, но в същото време  то следва да бъде изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна формаЗа да се възползва  от инструментите  на защита на авторското право, произведението/продукта/, съдаденото от юриста  трябва да бъде материализирано по определен начин в правния мир. Което означава, че може да бъде както в писмена форма, върху какъвто и да е носител, така също може да  бъде  и  възпроизведено и върху магнитен носител, или на какъвто и да е друг носител. Същественото е, че  веднъж възпроизведено  съдържанието трябва да бъде трайно съхранено с възможност за неговото многократно възпроизвеждане и използване. Затова една устна консултация, която независимо, че третира  по оригинален начин определен проблем, ако не бъде материализирана чрез аудиозапис, видеозапис или по друг начин, не би могло за автора да се материализира по какъвто и да е начин правото да защити своят интелектуален труд, ако същият бъде използван по какъвто и да е начин от други лица. Причината е, че с липсата на материализация на продукта под каквато и да е форма е трудно да се установи както момента на неговото създаване, така и неговото авторство. Затова формата под която следва да се обективира произведението трябва по несъмнен начин да установява авторство, произход и момента на неговото първоначално възпроизвеждане.

Предвид това, считам, че клиентът следва да заплати не само получената от юриста престация вследствие на сключения договор, но и при всяка една индикация за авторство на  съдържанието на изготвения документ и  правото да използва същия, или части от същия там където е необходимо. А при неправомерно предоставяне или използване на елементи на съдържанието юриста да се възползва в качеството си на автор на защита на  авторските си права.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *