Щранг – лирите, които минават през имота нямат функция на отоплително тяло и не следва да се начислява отдадена топлоенергия

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 175

гр. Пловдив, 30.01.2013 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                               ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

при участието на секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 2235/2012 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 22327/05.06.2012 г. от Е.Г.Е. *** /починал и заместен в производството от неговите наследници Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, *** чрез адвокат А. против решение № 1858/09.05.2012 г., постановено по г. д. № 6970/2011 г. по описа на РС – Пловдив, V граждански състав, в частта, с която е признато за установено, че дължат на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 сумата от 1 071.21лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2011 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 159.68лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.11.2008 г. – 05.01.2011 г., ведно с направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 108/2011 г. на РС – Пловдив, ХІХ г. състав, в размер на 25.00лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и да отхвърли предявените претенции.

Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 против Е.Г.Е. *** /починал и заместен в производството от неговите наследници Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, ***.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат сумата от 1 071.99лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2011 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 160.54лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.11.2008 г. – 05.01.2011 г. Претендират се и разноски в заповедното производство и в настоящото производство.

Ответниците не признават исковете.

І. по иска за заплащане на сума за потребена топлинна енергия:

В исковата молба се твърди, че ответниците дължат сумата от 1 071.99лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г.

Ответниците възразяват, че не дължат претендираната сума за отопление за процесния период, тъй като отоплителните уреди са били демонтирани.

Според заключението на техническата експертиза /л. 45 – 55 от делото на РС/ и допълнителното такова /л. 65 – 66 от делото на РС/, в процесния обект и за процесния период няма технически основания за оспорване на количеството топлинна енергия, която е начислена. Но вещото лице категорично подчертава, че натрупаното количество енергия за отопление е консумирано единствено чрез монтираната в имота щранг – лира. Според допълнителното заключение на техническата експертиза /л. 65 – 66 от делото на РС/, тази „щранг – лира” представлява допълнителна двойка тръби, по които с топлинна енергия се захранват обектите от високата зона на блока /етажи 8 – 16/. Тези тръби нямат отношение към топлоподаването към обекта на ответниците.

При това положение не могат да бъдат задължени ответниците да заплащат топлинна енергия, която не е предназначена за тяхното отопление. След като обслужва изключително други обекти, то задължението за плащане на тази енергия би следвало да бъде в тежест на собствениците на тези обекти.

Ответниците не оспорват, че дължат заплащане на сградни разходи и разноски за отчет и дялово разпределение.

Според заключението на счетоводната експертиза /л. 78 – 81 от делото на РС/, стойността на сградни разходи и разноски за отчет и дялово разпределение е 355.32лева. До този размер исковата претенция за главницата се явява основателна и следва да бъде уважена, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

ІІ. по претенцията за обезщетение за забавено плащане:

Както беше посочено, има забавяне плащане на парично задължение. Следователно се дължи обезщетение за забавено плащане и този иск е доказан по основание. Относно размера, съдът се базира на заключението на счетоводната експертиза /л. 78 – 81 от делото на РС/. По данните от това заключение, обезщетението за забавено плащане върху сумите за сградни разходи и услуга разпределение в е размер на 66.44лева. Следователно този иск е доказан и следва да бъде присъден до посочения размер.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, както и в частта за разноските и следва да бъде постановено, че ответниците дължат на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив сумата от 355.32лева, представляваща стойност на топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2011 г./ до окончателното изплащане, сумата от 66.44лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.11.2008 г. – 05.01.2011 г., а до пълните предявени размери претенциите следва да бъдат отхвърлени.

ІІІ. за разноските:

  1. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 125.00лева. С оглед размера на установено задължение, дължимите разноски са 36.04лева.

  2. В исковото производство България Топлофикация” ЕАД – Пловдив е направил разноски в размер на 325.00лева. С оглед размера на установено задължение, дължимите разноски са 93.67лева, които следва да бъдат присъдени. Ответниците са направили разноски в размер на 718.50лева. С оглед размера на установено задължение, дължимите разноски са 511.37лева, които следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от горното, съдът

Р       Е     Ш       И :

ОТМЕНЯ решение № 1858/09.05.2012 г., постановено по г. д. № 6970/2011 г. по описа на РС – Пловдив, V граждански състав, в частта, с която е признато за установено, че Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, *** дължат на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 сумата от 1 071.21лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2011 г./ до окончателното изплащане, както и сумата от 159.68лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.11.2008 г. – 05.01.2011 г., ведно с направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 108/2011 г. на РС – Пловдив, ХІХ г. състав, в размер на 25.00лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, *** дължат солидарно на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 сумата от 355.32 /триста петдесет и пет лева и 32 стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2011 г./ до окончателното изплащане, сумата от 66.44 /шестдесет и шест лева и 44 стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.11.2008г. – 05.01.2011 г., както и сумата от 36.04/тридесет и шест лева и 04 стотинки/, направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 108/2011 г. на РС – Пловдив, ХІХ г. състав.

ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 за признаване за установено, че Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, *** дължат сума над 355.32лева, представляваща стойност на топлинна енергия на обект, находящ се в гр. Пловдив, ***, за периода 01.09.2008 г. – 30.04.2010 г. до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.11.2011 г./ до окончателното изплащане; сума над 66.44лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода 01.11.2008г. – 05.01.2011 г. до пълния предявен размер, както и сума над 36.04 лева, направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 108/2011 г. на РС – Пловдив, ХІХ г. състав до пълния им претендиран размер.

ОСЪЖДА Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, *** да заплатят солидарно на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 сумата от 93.67 /деветдесет и три лева и 67 стотинки/, представляващи разноски в исковото производство пред двете инстанции по съразмерност.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602 да заплати на Л.И.Е. ЕГН **********, И.Е.Е. ЕГН ********** и Г.Е.Е. ЕГН **********, всички с адрес: гр. Пловдив, *** сумата от 511.37 /петстотин и единадесет лева и 37 стотинки/, представляващи разноски в исковото производство пред двете инстанции по съразмерност.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№           574               / 19,04,2016 г., гр. Пловдив

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ   ОКРЪЖЕН   СЪД, VІІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари 2016 г., в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                             НЕДЯЛКА СВИРКОВА

при участието на секретаря Е.Д.

разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 1489/2015 г. и прие следното:

Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба вх. № 15841/29,05,2015 г. от Л.И.Е. ***, ЕГН **********; против решение № 811/10,03,2015 г., постановено по гр. д. 2838/2014 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Жалбоподателят претендира за присъждане на направените за производството разноски.

Ответникът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; изразява становище за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на първоинстанционното решение, претендира присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, ЕИК 115016602; против Л.И.Е. ***, ЕГН **********.

От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1374,63 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода 01,10,2010 г. – 30,04,2013 г., както и сумата от 243,45 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01,12,2010 г. – 14,10,2013 г., както и сумата от 132,36 лв. – разноски в заповедното производство, както и законната лихва върху посочената по-горе главница, считано от 15,10,2013 г. – датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена заповед № 10411/23,10,2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 16324/2013 г. по описа на РС – Пловдив, ХVII гр. състав. Претендират се разноски.

Ответникът оспорва исковете. Признава дължимостта на сумите, начислени за отдавана от сградната инсталация топлоенергия, оспорва да е ползвал топлинната енергия, начислената за отопление за процесния период.

С обжалваното решение искът е приет за основателен и е призната за установена дължимостта на претендираното вземане.

В изпълнение задълженията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд служебно извърши проверка и приема, че обжалваното решение е действително, допустимо и с него не е нарушена императивна материално-правна норма. При това положение правилността на обжалваното решение следва да бъде проверена единствено във връзка с предявените в жалбата оплаквания (чл. 269 ал. 2 от ГПК).

Видно от приложеното ч. гр. д. 16324/2013 г. по описа на РС Пловдив, ХVІІ гр. състав, за вземанията си, посочени по-горе, ищецът се е снабдил със заповед срещу ответника за изпълнение на парично задължение. Срещу същата длъжникът е предявил възражение по чл. 414 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.

Пред настоящата инстанция не се оспорва това, че ответницата е потребител на топлинна енергия – като собственик на процесния обект, находящ се в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция (чл. 153, ал. 1 от ЗЕ).

Страните не спорят, че жилището на ответницата се намира на шестия етаж в шестнадесететажен блок. Не се спори също, че през процесния период в имота на ответницата присъединените към инсталацията отоплителни тела (тип „радиатор“) са демонтирани и отстранени.

От заключенията на изготвените пред РС и във въззивното производство СТЕ се установява, че през процесното жилище преминават единствено елементите от общата сградна инстлация за отопление – т. нар. „Щрангове“. Според разясненията на вещото лице, „Щранг-лира“ е наименованието на двойка тръби, преминаващи между две точки без отклонения от тях. Тези вертикални съоръжения съчетават едновременно функциите на отоплително тяло (предназначено да отдава енергия за отопление на конкретния обект) и на проводяща линия (по отношение на тръбите, предназначени да отвеждат топла вода за нуждите на горестоящите жилища).

Така в имота на ответницата освен предназначените за предоставяне на енергия за собственото й жилище щрангове, преминават и шест допълнителни, транзитни двойки щрангове, предназначени да отвеждат топлоенергия за горестоящите жилища. Установява се също, че топлоподаването за двата радиатора тип „щранг-лира“, предназначени за имота на ответницата, е преустановено (колективно за апартаментите от 1 до 8 етаж) и за тях не се начислява топлоенергия. Останалите шест транзитни щранга обаче функционират – посредством тях се доставя топлоенергия за имотите над осмия етаж, и за тях ищцовото дружество е начислило като дължима от ищцата топлоенергия както по компонент „сградна инсталация“, така и и по компонент „отопление“.

На практика, въпреки че ответницата не ползва топлоенергия за отопление от радиаторите в жилището си, й се начислява „за отопление“ енергията, отдадена от сградните съоръжения, предназначена за отопление на други етажни собственици, доколкото по отношение на щранг-лирите, отвеждащи топлоенергия за горестоящите етажи, технически не съществува възможност да бъде преустановено топлоподаването. Нещо повече – тази енергия не е измерена от индивидуално измервателно устройство, а е определена чрез „изчисляване“ при обединяване общата мощност на преминаващите щрангове, като топлоенергията за отопление е начислявана на максимална мощност, поради липса на ИРУ върху щранг-лирите.

При това положение следва да се приеме, че начислената на ответницата топлоенергия за отопление е неправилно разпределена като дължима от същата. Доколкото отоплителните тела в имота й са изцяло демонтирани, но през същия преминават общи части – щранг-лири, ответницата следва да заплаща топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, но не и такава за отопление от отоплителни тела, в който смисъл е изричната норма на чл. 7.2 от Наредбата за топлоснабдяването.

При това положение като дължими от ищцата следва да се приемат вземанията за заплащане цената на топлоенергия, отчетени като „сградни разходи“ за процесния период. Количествата топлоенергия за сградни разходи са посочени помесечно в колона 2 от таблицата към заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена пред РС, и за процесния период възлизат на общо 4,4994 Мвч. Съобразно тези количества, при съобразяване на утвърдените от ДКЕВР цени за съответните периоди на потребление (също посочени в заключението на ССЕ) и съответно начисляване на дължимия ДДС, размерът на задължението на ответницата за процесния период следва да се определи на общо 376,94 лв. Към тази сума следва да се прибави цената за предоставените услуги по разпределение (общо5,94 лв. за процесния период) и да се приспаднат заплатените и приспаднати при изравнителните сметки суми (общо5,51 лв.).

Или общо дължимата от ответницата сума следва да се определи в размер на 377,37 лв. До посочения размер искът за установяване дължимост на главницата следва да се приеме за основателен, а за разликата над тази сума до пълната претендирана от 1374,63 лв. претенцията следва да се приеме за неоснователна и да се отхвърли.

Липсват доказателства за размера на сбора от дължимите обезщетения за забавено плащане на посочената като дължима главница за периодите от падежа на всяко от задълженията до предявяване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което претенцията за установяване дължимостта им остава недоказана и следва да се отхвърли.

Като е достигнал до различни правни изводи и е приел претенциите за изцяло основателни, РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени в частта, с която се признава за дължима главница за размера над 377,37 лв., както и в частта, с която се признава за дължима сумата от 243,45 лв. – сбор от обезщетения за забавено плащане на главницата, и вместо това исковете за посочените суми следва да се отхвърлят като неоснователни.

Досежно разноските за заповедното производство:

Съразмерно на дължимия размер от претендираните задължения следва да се определи и дължимия от ответницата размер от разноските за заповедното производство – 30,87 лв. Затова първоинстанционното решение в частта, с която ответницата е осъден ада заплати на ищеца разноски за заповедното производство за разликата над този размер до пълния присъден от 132,36 лв. следва да се отмени.

Досежно разноските за исковото производство:

Съобразно извода за частична основателност на предявените претенции, дължимите на ищеца разноски за първоинстанционното производство, определени по съразмерност, възлизат на 156,88 лв. Затова първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която на ищеца са присъдени разноски за производството за разликата над този размер до пълния присъден от 672,63 лв.

От сторените от ответника разноски за първоинстанционното производство, възлизащи общо на 640 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска се дължат 490,74 лв. лв.

Досежно разноските за въззивното производство:

На жалбоподателя, съразмерно с уважената част от жалбата, се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 306,71 лв.

На въззиваемия, съразмерно с частта от вземането, за която първоинстанционното решение ще бъде потвърдено, се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 69,97 лв.

По изложените съображения съдът

Р       Е     Ш       И :

ОТМЕНЯ решение № 811/10,03,2015 г., постановено по гр. д. 2838/2014 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, В ЧАСТТА с която се признава за установено, че Л.И.Е. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37; сума в размер над 377,37 лв. (триста седемдесет и седем лева и тридесет и седем ст.) до пълния претендиран размер от 1374,63 лв., представляваща общата стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.10.2010 г. – 30.04.2013 г. в следния имот – апартамент 22 на етаж 6 в блок *** в ж. р. ***, в гр. П., ведно със законната лихва от 15.10.2013 г. до окончателното й изплащане; КАКТО И сумата 243,45 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 01.12.2010 г. – 14.10.2013 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2013 г.; КАКТО И В ЧАСТТА, с която Л.И.Е. с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сума над 86,91 лв. до пълния присъден размер от 372,63 лв., представляваща разноски по производството; КАКТО И сума над 69,97 лв. до пълния присъден размер от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение; КАКТО И В ЧАСТТА с която Л.И.Е. с ЕГН **********, е осъдена да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37, сума над 30,87 лв. до пълния присъден размер от 132,36 лв., представляваща разноски по производството по ч. гр. д. № 16324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2013 г.; КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от иска да се признае за установено, че Л.И.Е. с ЕГН **********,***, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – ул. „Христо Г. Данов” № 37; сума ЗА РАЗЛИКАТА над 377,37 лв. (триста седемдесет и седем лева и тридесет и седем ст.) до пълния претендиран размер от 1374,63 лв., представляваща общата стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.10.2010 г. – 30.04.2013 г. в следния имот – апартамент 22 на етаж 6 в блок *** в ж. р. „***”, в гр. П., ведно със законната лихва от 15.10.2013 г. до окончателното й изплащане; КАКТО И сумата 243,45 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане на горните вземания за периода 01.12.2010 г. – 14.10.2013 г., за които вземания дружеството се е снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16324 по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ гр. с. за 2013 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 811/10,03,2015 г., постановено по гр. д. 2838/2014 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав; в останалата му част.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; да заплати на Л.И.Е. ***, ЕГН **********; сумата от 490,74 лв. (четиристотин и деветдесет лева и седемдесет и четири ст.), представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 306,71 лв. (триста и шест лева и седемдесет и една ст.), представляваща разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА Л.И.Е. ***, ЕГН **********; да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – Пловдив, ЕИК 115016602; сумата от 69,97 лв. (шестдесет и девет лева и деветдесет и седем ст.), представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 966

 гр.Пловдив, 28.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

 секретар: Катя Янева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №6445 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, представлявано от юрк.П.П., твърди, че имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката и притежавал лиценз за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди, че ответницата е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.П. ****************, като такава притежавала качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.34, ал.1 ОУ и била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Ищцовото дружество доставило до сградата, а дружеството за дялово разпределение разпределило за имота на ответника топлинна енергия за отопление, чрез радиатор щранг-лира, и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност 735,12 лв. в периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г., която не била заплатена. Ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане на сумата, определено за периода 01.01.2014г. – 13.04.2016г. в размер 113,62 лв. За тези си вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът възразил по реда на чл.414 ГПК. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 735,12 лв. – неплатена стойност на топлинна енергия, доставена в периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва, считано от 14.04.2016г. до окончателното плащане, както и сумата 113,62 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение за периода от 01.01.2014г. – 13.04.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4858/2016г. на ПРС, І бр.с. Претендират се сторените по делото разноски, в т.ч. разноските в заповедното производство.

Ответникът Л.И.Е., ЕГН **********,***, представлявана в процеса от адв.Е.А., оспорва исковете. Не оспорва, че е собственик на посочения в исковата молба имот. Възразява, че не дължи стойността на претендираната от ищеца топлинна енергия за отопление на имота, тъй като такава услуга не е доставена от същия. Топлинна енергия била начислена за преминаващи през имота щранг-лири, които са предназначени да обслужват други етажни собственици – тези на горестоящите етажи. Поддържа, че доколкото радиаторите в имота са демонтирани и доколкото щранг-лирите са общи части, ответницата следва да заплаща само електроенергия, отделена от сградната инсталация, не и такава за отопление. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните по делото, че през процесния период от време ответницата е собственик на имота, посочен в исковата молба, находящ се в гр.П.***********************.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.П. Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Няма спор, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-техническа експертиза. От същите се установява, че в сградата на ответника през процесния период от време е прилагана системата за дялово разпределение от избран от етажната собственост търговец, като топлинната енергия за разпределение е определяна по отчет на топломера в абонатната станция. Абонатната станция, към която е присъединена сградата на ответника, е функционирала през периода, като в сградата е ползвана топлинна енергия за отопление. Начислявана е топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, по формулата в т.6.1.1 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост, приложение към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяването, която е разпределяна пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, при ответника този обем е 208 куб.м. За процесния период е разпределена ТЕ за сградна инсталация в размер 2,7902 MWh. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е разпределена. През периода всички отоплителни тела в имота на ответницата са отсъединени от топлопреносната мрежа. През имота на ответника преминават щранг-лири – по две тръби 2 600 см, 1 ¼ цола, в хола, трапезарията, детската стая и спалнята. Всички те не са снабдени с измервателни уреди. Предназначението им е да захранват отоплителната инсталация във високата зона на блока. Топлоенергия за отопление е начислявана единствено за щранг-лирите, минаващи през посочените помещения в имота, на база максимална нормативна мощност по реда на т.6.9 от Методиката. Разпределената и начислена ТЕ за отопление е 5,2952 MWh. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител и начисленото от ищеца.

Прието е заключение на счетоводна експертиза, според което задълженията на ответника за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г. са: главница в размер 729,14 лв. и обезщетение за забава в размер 113,62 лв. В допълнение към заключението се уточнява, че за отопление е начислена топлинна енергия на стойност 392,20 лв. без ДДС. За сградна инсталация е начислена топлинна енергия на стойност 208,51 лв. без ДДС, начислена е и такса разпределение в размер 6,84 лв. без ДДС.

Видно от приложеното ч.гр.д.№4858/2016 г. на ПРС, І бр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за исковите суми. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Установява се от приложените гр.д.№2838/2014 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., и в.гр.д.№1489/2015г. по описа на ПОС, че между страните е постановено и влязло в сила съдебно решение по идентичен правен спор относно претендирана от ищеца неплатена стойност на топлинна енергия за същия имот за предходен спрямо процесния период от време, а именно – от 01.10.2010г. до 30.04.2013г., с което искът по чл.422 ГПК е отхвърлен в частта относно начислената и претендирана от ищеца топлинна енергия за отопление, а в частта относно претендираната стойност на топлоенергия за сградна инсталация искът е уважен, като е признато за установено, че ответницата дължи само тази стойност на ищцовото дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие. От взаимосъвпадащите изявления на страните се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през периода от 01.11.2013г. до 30.04.2014г. Приложените общи условия са публикувани, влезли в сила и действащи. Ето защо съдът намира, че между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия срещу заплащане на нейната цена.

От там нататък, за да се приеме, че по това правоотношение са възникнали вземания за ищеца, следва последният да докаже, че е доставил в сградата на ответника топлинна енергия, която е разпределена правилно и според регламентираните за това правила. В тази насока съдът намира, че по делото не е проведено нужното пълно и главно доказване от страна на ищеца досежно топлоенергията, начислена за отопление на имота. Съображенията за това са следните:

Според установената съдебна практика по въпроса (решение №89/11.07.2011г. по т.д.№716/2010г. на ВКС, І т.о.; определение № 91 от 20.02.2014г.; определение № 145 от 29.01.2014г. и др., с които не се допускат до касационно обжалване решения, в които са приети аналогични разсъждения), установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай, макар и да не се касае до частични искове, но доколкото исковете са за периодични вземания, произтичащи от едно и също правоотношение, може по аналогия да бъде приложена посочената практика, като се приеме, че правото на ищеца да начислява топлинна енергия за отопление, отделена от преминаващите през имота на ответницата щранг-лири, е отречено със сила на пресъдено нещо между същите страни, доколкото предходното решение касае същите правоизводящи факти, твърдени от ищеца – същия имот и същите щранг-лири. С това решение със сила на пресъдено нещо е прието в отношенията между страните, че щранг-лирите в имота не обслужват него, а имотите, находящи се на горните етажи, поради което отделената от тях топлинна енергия следва да бъде заплащана от собствениците на обслужваните имоти. След като за предходен отоплителен период със сила на пресъдено нещо е отречено правото на ищеца да получи и начислява топлинна енергия за отопление при същите условия – на база същите части от инсталацията (щранг-лири), при положение, че отоплителните тела, обслужващи само този имот, са изцяло отсъединени, няма причина това право да се признае за последващ период, в който не се констатира никаква промяна на обстоятелствата. От доказателствата по настоящото дело също се установява, че имотът на ответницата се явява обслужващ тези в горната част на сградата (доколкото от разпита на вещото лице стана ясно, че блокът е 15-етажен, а процесният имот е на ет.6), в заключението изрично е посочено, че щранг-лирите не отопляват имота на ответницата, а служат за отвеждане на топлинната енергия до апартаментите над него, в които топлоподаването не е преустановено, както при ответницата. Съдът не кредитира изводите на в. л., направени в открито съдебно заседание, според които щранг-лирите отделят топлинна енергия в имота, тъй като на същите не са поставени индивидуални разпределителни уреди, отчитащи топлоотделянето. Съгласно Наредбата за топлоснабдяването и приложението към нея такива не могат и да бъдат поставени, ето защо съдът намира, че твърденията на ищеца, че в имота на ищцата е доставена топлинна енергия за отопление не са пълно и главно доказани, както по основание, така и по размер.

Няма спор между страните, че ответницата дължи заплащане стойността на разпределеното и начислено количество топлинна енергия, доставена от сградната инсталация, като това произтича и от нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ, според която клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед посочената разпоредба и доколкото се установява, че абонатната станция, обслужваща сградата на ответника през периода е работила, съответно, че от работещата сградната инсталация е отделена топлинна енергия, разпределена правилно според заключението съобразно отопляемия обем на жилището, съдът намира, че ищецът доказва вземането си за заплащане цената на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, поради което в тази част главният иск следва да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния заявен размер, съставляваща недължима стойност на топлинната енергия за отопление. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, стойността на топлинната енергия, отделена от сградната инсталация, е 208,51 лв. без ДДС, или 250,21 лв. с ДДС, като ответникът дължи и такса-разпределение в размер 6,84 лв. без ДДС, или 8,21 лв. Общият размер, до който главният иск се явява основателен и следва да се уважи, е 258,42 лв.

Съгласно чл.34, ал.1 от общите условия, потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При уговорения между страните изричен срок за изпълнение, забавата на длъжника е настъпила след неговото изтичане, респективно на 01.01.2014г. и за периода от тази дата до посочената в исковата молба крайна дата на обезщетението ответникът дължи обезщетение за забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва. След справка в общо достъпна програма за изчисляване на законна лихва и на основание чл.162 ГПК, съобразявайки периодите, посочени в справка към исковата молба на л.5, както и стойността на начислените от ответника сградна инсталация и такса-разпределение по всяка фактура, съдът намери, че обезщетението е равно на сумата 38,68 лв., до който размер е основателен искът по чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД. За разликата до пълния заявен размер от 113,62 лв. този иск следва да се отхвърли, тъй като ответникът не е изпаднал в забава да плати начислената стойност на топлинна енергия за отопление и не дължи обезщетение за това.

При този изход на спора всяка от страните има право на разноски на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК. Ищецът е направил и претендира разноски за: държавна такса в заповедното производство в размер 25 лв., юрк. възнаграждение в заповедното производство в размер 300 лв.; държавна такса в исковото производство от 75 лв.; възнаграждения за в. л. в общ размер 220 лв.; и юрк. възнаграждение, което съобразно правилата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 ЗПП, чл.1 и чл.25 НЗПП следва да бъде определено в размер 150 лв. От общия размер на разноските на тази страна – 770 лв., в полза на ищеца следва да бъде присъдена, съразмерно на уважената част от исковете, сумата 269,54 лв.

Ответникът е направил и претендира разноски за възнаграждение за в. л. в размер 80 лв. и адв. хонорар в размер 500 лв. Според т.1 от ТР 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адв. възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да бъде вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. В тази връзка съдът констатира, че в представения пред съда договор за правна защита и съдействие (л.24) не е вписан начин на плащане на договореното възнаграждение – не става ясно дали плащането се извършва по банков път или в брой. Отбелязване за начина на плащане няма, както в графата относно договорено възнаграждение, така и в графата относно платено възнаграждение. При положение, че липсва изрично отбелязване плащането да се извършва в брой, както и при липса на представен документ за банково плащане, представеният договор сам по себе си не съставлява доказателство за това, че разноски за адв. възнаграждение действително са направени, поради което и такива не следва да се присъждат. От сумата 80 лв. – платено възнаграждение за в. л., в полза на ответника следва по съразмерност да се присъдят 52 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Л.И.Е., ЕГН **********,***, че същата дължи на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов”№37, сумата 258,42 лв. (двеста петдесет и осем лева и 42 ст.), представляваща неплатена стойност на топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, и такса-разпределение за обект в гр.П.***********************, дължими за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законна лихва от датата на заявлението – 14.04.2016г., до окончателното плащане; както и сумата 38,68 лв. (тридесет и осем лева и 68 ст.) – обезщетение за забавено плащане на горното парично задължение за периода от 01.01.2014г. – 13.04.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4858/2016г. на ПРС, І бр.с., като ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 258,42 лв. до пълния заявен размер от 735,12 лв., или за сумата 476,70 лв., представляваща претендирана стойност на топлинна енергия за отопление на имота през същия отчетен период, ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане, както и акцесорния иск за обезщетение за забава за разликата над 38,68 лв. до 113,62 лв., като неоснователни.

ОСЪЖДА Л.И.Е., ЕГН **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов”№37, сумата 269,54 лв. (двеста шестдесет и девет лева и 54 ст.) – деловодни разноски в производството по ч.гр.д.№4858/2016г. на ПРС, І бр.с., и по гр.д.№5445/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Христо Г.Данов”№37, да заплати на Л.И.Е., ЕГН **********,***, сумата 52 лв. (петдесет и два лева) – деловодни разноски в производството по гр.д.№5445/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

Вярно с оригинала!

КЯ

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *