Кога отпада отговорността на поръчителя?

Да си поговорим от кой момент  започва да тече 6 месечния срок в който банката следва да предяви иска си срещу длъжника, след който отпада отговорността на поръчителя. Прочетете внимателно как банката е уговорила настъпването на предсрочната изискуемост, към момента на неплащане на трета вноска, или изрично с обявяването му на длъжника. Ако сте в първата хипотеза :

Към кой момент настъпва предсрочната изискуемост на кредита, когато е уговорено, че при неплащане на две или три вноски кредитът става предсрочно изискуем. Към момента на падежа на последната неплатена вноска /ако е договорено, че изискуемостта настъпва при n неплатени вноски/ или когато банката реши да обяви настъпването на изискуемостта. Разбира се, че към момента на последната неплатена вноска. Следователно за да преценим кога е отпаднала отговорността на поръчителя по 147 ЗЗД, следва да вземем предвид, че 6 месечния срок, в който банката трябва да предяви претенциите си в съда не започва да тече от момента в който банката обяви изискуемостта, а от момента в който съгласно договореността между страните следва да настъпи. И това е правилната практика.

Р Е Ш Е Н И Е № 1612

гр. Русе, 16.12.2016 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Русенски районен съд, VI – ти граждански състав в публично заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                Председател: Елена Балджиева

при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №150 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът твърди, че по силата на сключен между „Алфа Банк” АД,   и Я.Ф. Договор за ипотечен кредит №471-52/2007 от 01.10.2007г. е предоставил на кредитополучателя банков кредит в размер на 14 830 евро за покупката на следните недвижими имоти: А/ МАГАЗИН ЗА ТЕКСТИЛНИ СТОКИ, с площ от 305.15 кв.м., находящ се на втори етаж на първи корпус на масивна административна сграда, с административен адрес: с.С., ул.”Д.” №… целия с площ 1 725.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена и Б/ КАФЕ-БАР, с площ 101.05 кв.м., находящ се на втори етаж на първи корпус на масивна административна сграда, с административен адрес: с.С., ул.”Д.” №…………, целия с площ 1 725.00 кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

Сумата по кредита била осигурена по сметката на кредитополучателя. Съгласно чл.24.1 от Договора, бил обезпечен с вписана в полза на банката законна ипотека върху описаните недвижими имоти, което било видно от Молба за вписване на законна ипотека, вписана в Службата по вписванията – гр.Русе, с вх.рег.№76, акт 122, том 2, дв.вх.рег.№14456 от 04.10.2007г.

Съгласно чл.24.2 от Договора, кредитът бил обезпечен и с поръчителството на Т.О. Ф.. Съгласно посоченият текст от Договора, с подписването му всеки от поръчителите се съгласява, че ще отговаря солидарно и неограничено, на основание чл.138 и сл. от ЗЗД, за всички последици от неизпълнение задълженията на Кредитополучателя към банката, произтичащи от договора, като в случай на забава от страна на кредитополучателя при плащането на каквито и да било суми, дължими съгласно договора, както и в случаите на предсрочна изискуемост на кредита, банката има право да пристъпи към принудително събиране на своите вземания, включително и чрез ангажиране на поръчителовата отговорност.

Заявява, че чл.12 и чл.13 от сключения между страните договор, предвиждат, че кредитът е следвало да бъде издължен в срок от 20 години, включващ гратисен период от дванадесет месеца, през който се дължат само лихвите и 228 анюитетни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се изплаща един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период. В чл.17 от договора било предвидено задължението на кредитополучателя да заплаща дължимите такси за управление и обработка на кредита в размерите и сроковете, посочени в договора.

Твърди, че кредитополучателя не изпълнил тези свои задължения, с което нарушил поетите задължения за изплащане на кредита съгласно договора, като просрочените вноски съгласно договора били за периода от 04.05.2009г. до 04.08.2015г. Тези вноски били с настъпил падеж и били просрочени, поради неплащането им, без остатъка от кредита да е обявен за предсрочно изискуем.

Твърди, че по реда на чл.417, т.2 от ГПК е образувано ч.гр.д. №5039/2015г. по описа на РРС срещу ответника и кредитополучателя и са издадени заповед за незабавно изпълнение, разпореждане за издаване на изпълнителен лист и изпълнителен лист. По делото в законоустановения срок е постъпило възражение от ответника на основание чл.414 от ГПК, като с получено от него разпореждане на 08.12.2015г. съда им е предоставил 1-месечен срок съгласно чл.415 ГПК за предявяване на вземането си срещу ответника.

Моли съда да признае по отношение на ответника, съществуването на вземането на „Алфа Банк” АД на сумата 3482,89 евро – просрочена главница, 4523,06 евро – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 04.04.2009 г. до 03.08.2015 г., 738,60 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.05.2009 г. до 26.08.2015 г., 44,40 евро – годишна такса за управление на кредита, 501,71 лева – съдебни разноски, 61,21 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 355,05 лв. – държавна такса и 928,58 лева – адвокатско възнаграждение. Претендира и направените разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК Т.О.К. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции. Оспорва претенцията по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение част от сумата, претендирана като главница по вноски с падеж преди 04.05.2010г. и просрочените лихви (договорни и наказателни) за периода преди 04.05.2012г. Визира разпоредбата на чл.147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във  времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение.            Излага правни аргументи относно настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Твърди, че страните по договора са уговорили автоматично настъпване изискуемостта на кредита, която е настъпила пред условията на контракта. Позовавайки се на чл.30.1 от раздел V приема, че предсрочната изискуемост на вземанията по кредита настъпва автоматично при осъществяване на обективен елемент – забава на задължението за плащане на която и да е месечна вноска, такси, комисионни и разноски в определени срокове. Счита, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.30.2, уреждаща право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. за да настъпи предсрочната изискуемост да е необходимо наличието и на субективния елемент – волеизявление на банката. От изложеното прави извод, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила най-късно на 04.04.2009г. – датата, следваща падежа на неплатената месечна вноска и от този момент започва да тече преклузивния срок по чл.147 ЗЗД, който е изтекъл на 04.10.2009г., а заявлението за издаване заповедта за незабавно изпълнение било депозирано през м.септември 2015г. На това основание счита, че по отношение отговорността й е налице прекратителното основание по чл.147 ЗЗД. В подкрепа на твърдението, че кредитът е станал предсрочно изискуем, сочи, че ищецът претендира наказателна лихва, която е допустимо да се дири само при обявена предсрочна изискуемост. Наред с изложеното, ищецът не претендирал отделни вноски, а цяло задължение с упоменат период на дължимост, което било възможно само при изискуем кредит.

Поддържа, че предявените претенции следва да бъдат отхвърлени и на друго основание – указанията на ВКС по т.18 от ТР №4/18.06.2014г. В мотивите на решението, ВКС приел, че извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.  С подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение кредиторът упражнявал правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори да се съдържало в заявлението, не означавало, че е съобщено на длъжника. Последният узнавал за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не било изискуемо към момента на подаване на заявлението.

            Излага аргументи относно нищожността на клаузите, визирани в чл.16.2, чл.23.1 и чл.23.2 от договора. Приема, че същите са неравноправни, поставени в зависимост от волята единствено на кредитора, тъй като липсва яснота относно методиката и математическия алгоритъм за начина по който се формира и едностранно променя лихвата, а оттам и погасителния план.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заверено копие на договор за ипотечен кредит  № 471-52/2007 г., сключен между „Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България“ КЧТ, от една страна, Я.Ф. като кредитополучател от друга страна и Т.О. Ф. като поръчител от трета страна, чието съдържание съвпада с описаното в исковата молба и посочено по – горе.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 5039/2015 г. по описа на РС-Русе, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление  № 37608/07.09.2015 г. в полза на ищеца солидарно срещу Я.Ф. и ответника са издадени заповед за незабавно изпълнение № 3027/08.09.2015 г. и изпълнителен лист от 09.09.2015 г. за сумите от 3482,89 евро – главница, 4523,06 евро – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 04.04.2009 г. до 03.08.2015 г., 738,60 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.05.2009 г. до 26.08.2015 г., 44,40 евро – годишна такса за управление на кредита, 501,71 лева – съдебни разноски, 61,21 лева – застрахователна премия, както и направените по делото разноски от 355,05 лева за държавна такса и 928,58 лева за адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 26.11.2015 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

От заключенията на назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът кредитира напълно като компетентни, обективни и неоспорени от страните, се установява, че плащания по договора за кредит № 471-52/2007 г. били извършвани до 07.05.2009 г., като внесените суми били общо на 876.33 евро. Размерът на неизплатените задължения по него, изчислен на база посочения в договора лихвен процент, възлизал съответна на 3482,89 евро за главница, 4523,06 евро за договорна лихва и 738,60 евро за наказателна лихва, 103.81 евро – годишна такса за управление на кредита, 50.50 лева –застрахователна премия.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу солидарен длъжник в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за незабавно изпълнение относно процесните вземания.

Разгледани по същество исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

Не се спори по делото, че между ищеца и Я.Ф. е сключен договор за ипотечен кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ. Съдържанието му е подробно регламентирано в приетия по делото договор №471-52/2007 г. Няма спор, че кредитът е бил обезпечен с учредена в полза на банката законна ипотека върху два недвижими имота, подробно описани, по силата на който „Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България“ КЧТ, предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 14 830 евро, при описаните в договора условия. Кредитът бил обезпечен освен с договорна ипотека върху два недвижими имота и чрез фигурата на поръчител, в лицето на ответницата  Т.О.К.. Кредитополучателят не изпълнил задължението си за изплащане на кредита съгласно договора, като просрочените вноски съгласно същия са за периода от 04.05.2009г. до 04.08.2015г. Тези вноски били с настъпил падеж и били просрочени, поради неплащането им, без остатъка от кредита да е обявен за предсрочно изискуем. В принципен аспект са познати два варианта, при които един банков кредит става предсрочно изискуем: При първия вариант се свежда до това предсрочната изискуемост да настъпва автоматично ( след неплащане на определен брой погасителни вноски), а втория – след като бъде изразена воля от страна на кредитодателя. Коя от двете възможности ще бъде използвана зависи от съгласието на страните, което трябва да бъде закрепено в самия договор за кредит. В случая страните са уговорили автоматично настъпване на изискуемостта на кредита.

Съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник, но е безспорно, че между поръчителството и солидарната отговорност са налице съществени различия. Едно от тях е уредено в чл. 147 ЗЗД, предвиждащ ограничение във времето, през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното задължение – само ако в рамките на шестмесечен преклузивен срок кредиторът е предявил иск срещу длъжника. Тъй като се касае за преклузивен, а не давностен срок, за него не се прилага разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ЗЗД, поради което съдът е длъжен служебно, без искане на поръчителя, да провери дали е бил спазен от кредитора и ако констатира, че това условие не е налице, искът следва да се отхвърли, защото отговорността на поръчителя е отпаднала. В този смисъл са и Решение № 1646 от 16.06.1978 г. по гр. д. № 465/1978 г. на ВС, I г. о., Решение № 1040 от 24.12.1985 г. по гр. д. № 724/1985 г. на ВС, II г. о. и др.

По делото няма спор, а и от кредитираните заключения на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи, се установява, че последното плащане по договора за кредит е извършено на   03.04.2009 г. Действително съгласно чл. 30.2 от договора банката има право да обяви кредита изцяло за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземанията си. Следва да се има предвид обаче, че в чл. 30.1 от Раздел V изрично е уговорено при какви условия настъпва предсрочната изисуемост на кредита, че при просрочие в пълното или частично плащане на които и да е месечни вноски, както и при забава в плащането на дължими такси, комисионни и разноски в сроковете, определени в договора за кредит или тарифата на банката, че страните са съгласни кредитът да стане изцяло предсрочно изискуем и банката да пристъпи към принудителното му събиране.  Следователно, касае се са специална норма, предвиждаща предсрочната изискуемост на вземанията по кредита да настъпи автоматично при осъществяване на обективния елемент – забава на задължението за плащане на която и да е месечна вноска, както и на дължими такси, комисионни и разноски в определените срокове, поради което именно тя се явява приложима в случая, а не чл. 30.2, уреждащ право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуемо, т.е. за да настъпи предсрочната изискуемост да е необходимо наличието и на субективния елемент – волеизявление на банката. При това положение следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е настъпила най-късно на 04.05.2009 г. – датата, следваща падежа на неплатената месечна вноска. Ето защо от този момент започва да тече срокът по чл. 147 ЗЗД, като същият е изтекъл на 04.11.2009 г., а заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено едва на 07.09.2015 г. /. Следователно, по отношение отговорността на ответника е налице прекратителното основание по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което и правото на банката да търси процесните суми от него е преклудирано.

Предявените искове се явяват неоснователни и по други, отделни от гореизложените съображения. Дори те да не се приемат, следва да се има предвид, че съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, каквато е и настоящата, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това право следва обаче да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В мотивите към т. 18 е прието и че извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение – чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както е и в настоящия случай, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ това тълкувателно решение е задължително за всички съдилища в страната, като е без значение кога е било прието, тъй като има обратно действие спрямо заварените висящи съдебни производства. В този смисъл са и Решение № 152 от 02.04.2002 г. по гр. д. № 823/2001 г. на ВКС, I г. о., Определение № 323 от 23.04.2014 г. по т. д. № 4226/2013 г. на ВКС, I т. о. и др.

Предвид изложеното съдът счита, че предявените от „Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България“ КЧТ, срещу Т.О.К. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1600,00 лева за платени възнаграждения на адвокат и на вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът

 Р Е Ш И:

  ОТХВЪРЛЯ  предявените от ”Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България” КЧТ, ЕИК 831694000, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Цариградско шосе” № 99, със съдебен адрес:*** , чрез Адвокатско дружество “Д., С. и Т.“ срещу Т.О.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.И., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Т.О.К. съществуването на вземания на ”Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България” КЧТ, спрямо нея по договор за банков кредит  № 471-52/2007 г., както следва: за сумите от 3482,89 евро – просрочена главница, 4523,06 евро – просрочена лихва върху редовна главница за периода от 04.04.2009 г. до 03.08.2015 г., 738,60 евро – наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 04.05.2009 г. до 26.08.2015 г., 44,40 евро – годишна такса за управление на кредита, 501,71 лева – съдебни разноски, 61,21 лева – застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по ч. гр. д. № 5039/2015 г. по описа на Районен съд – Русе в размер на 928,58 лева за адвокатско възнаграждение и 355,05 лева за държавна такса.

ОСЪЖДА  ”Алфа Банк” АД, чрез клона си „Алфа Банка – Клон България” КЧТ, ЕИК 831694000, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Цариградско шосе” № 99, със съдебен адрес:*** , чрез Адвокатско дружество “Д., С. и Т.“ , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Т.О.К., ЕГН **********,***, чрез адв. Д.И.,, сумата от 1600,00 лева, представляващи направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                   Районен съдия :

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *