На кого се възлагат разноските, когато ЕС е представлявана от ЮЛ в съдебни производства?

С годините се опитвам да установя една сериозна съдебна практика за представителството на  ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ от  юридически лица, възможността за което възниква от специална норма на ЗУЕС – чл. 11, ал. 1 т. 11. В тази връзка ЮЛ може да представлява ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ  пред съда във производствата, свързани с поддръжката на общите части, което включва и събирането на сумите от етажните собственици. Това е особено представителство. ОС – Пловдив обаче решава, че когато трябва да се присъдят разноските за едно такова производство, завършило негативно за ЕС, същите тези разноски трябва да бъдат поети от дружеството, което има само представителна власт. Абсолютно порочно твърдение. Все едно ние, адвокатите да носим тежестта за разноските в дела  на клиентите ни. АС – Пловдив ясно дефинира как възниква и налице ли е представителна власт и на кого следва да се възложат разноските – на страната или на представителя й в производството. 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 208

гр. Пловдив, 19.04.2017 г.

Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав

                                                                                Председател: Вера Иванова

                                                                                     Членове: Емилия Брусева

                                                                                                      Величка Белева

като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 215/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 Производство по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, образувано по частна жалба вх. № 7256/07.03.2017 г. от адвокат Е.А. в качеството му на процесуален представител на търговско дружество„ М.Н.1 „ ЕООД ***, ЕИК ******** като представляващ E. С. на сграда с административен адрес гр. П., ул. „ М. „ № * срещу Определение № 417 от 17.2.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 3002/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П., с което е оставена без уважение молбата на „ М.Н.1 „ ЕООД за изменение на постановеното от ОС – П. по ч.гр.д. № 3002/2017 г. Определение № 36/ 06.01.2017 г. в частта за разноските – за осъждане на Е.с. – а не на „ М.Н.1 „ ЕООД, да заплати на Н.Х.Ш. деловодни разноски в размер на 200 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ч.гр.д. № 3002/2017 г. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за отмяна на определението и уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК. Претендира разноски за настоящото производство в размер на 300 лева – възнаграждение за един адвокат.

         Ответникът по частната жалба Н.Ш. е депозирал отговор същата да е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева.

         Съдът установи следното:

         Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

         Производството пред Окръжен Съд – гр. П. е образувано по частна жалба от „ М.Н.1 „  ЕООД като представляващ Е.с. на сградата с административен адрес гр. П., ул. „ М. „ № * против Определение № 9996 от 18.11.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 8851/2016 г. на Районен Съд – гр. П., с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК издадената в полза на Е.с. / ЕС / на сграда с административен адрес гр. П., ул. „ М. „ № * срещу Н.Х.Ш. Заповед  за изпълнение на парично задължение № 5471/ 7.7.2016 г. по чл. 410 от ГПК и е отказано издаване в полза на ЕС на изпълнителен лист за направените от нея в заповедното производство деловодни разноски.

         С Определение № 39 от 6.1.2017 г. окръжният съд е оставил частната жалба без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил образуваното по нея ч.гр.д. № 3002/2016 г.. Прието е че „ М.Н.1 „ ЕООД не е страна в процеса – страната е Е.с., за и от която надлежна страна дружеството – жалбоподател няма валидно учредена представителна власт и конкретно такава за процесуално представителство пред съд по смисъла на чл. 41 във вр. чл. 23 ал. 4 предложение първо от ЗУЕС. Като така то не може да упражнява от името и за сметка на страната процесуалните й права – сред които несъмнено и правото на жалба на съдебните актове пред по горна инстанция. С оглед този резултат с определението  жалбоподателят „ М.Н.1 „ ЕООД е осъден да заплати на ответника Ш. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

В прекратителната му част определението не е обжалвано и е влязло в сила на 23.01.2017 г.. На същата дата „ М.Н.1„ ЕООД е депозирало молба за изменяването му в частта за присъдените на Ш. разноски, съставляващи възнаграждение за един адвокат. Изложените съображения са че тези разноски се дължат от Е.с. като страна в процеса, а не от дружеството, което е само представител на тази страна и съответно е действало от нейно име и за нейна сметка. Оспорват се изводите на съда за липса на представителна власт на дружеството за Е.с. – в т.ч. и за процесуално представителство и се поддържа че представените по първоинстанционното дело решения на ОС на ЕС и сключения въз основа на тях договор от 05.02.2016 г. установяват наличието й. Искането е за осъждането на Е.с. – вместо „ М.Н.1 „ ЕООД,  да заплати на Ш. разноските за адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение № 417/ 17.2.2017 г. молбата е оставена без уважение. Изложените мотиви са че с определението си от 6.1.2017 г. за прекратяване на делото съдът е констатирал липсата на надлежна представителна власт за жалбоподателя да реализира процесуални права от името и за сметка на Е.с. като страна в процеса, в т.ч. и правото на жалба. С оглед което развитите от него в молбата му доводи  в тази насока е приел да се явяват неотносими за производството по чл. 248 от ГПК, поради което не следва отново да се коментират. След като „ М.Н.1 „ ЕООД чрез подадената от него частна жалба е инициирало въззивното производството – без да е надлежната в процеса страна, нито неин представител, то негова – а не на страната, е отговорността за направените от ответната по жалбата страна разноски.

Поддържаните в частната жалба оплаквания за неправилност на определението са също във връзка с наличието на представителна власт. Развити са подробни съображения че представителство – в т.ч. и пред съд, е налице за жалбоподателя  по отношение на Е.с., което се установява от представените още със заявлението по чл. 410 от ГПК протоколи от ОС на ЕС и договора от 5.2.2016 г. между ЕС и жалбоподателя. Като така е осъществен състава на специалното представителство, в т.ч. и процесуално по ЗУЕС. С оглед което отговорността за разноските възниква за страната, а не за представителя й – както неправилно е приел окръжния съд.

         Настоящата инстанция намира определението за неправилно, съответно частната жалба за основателна.

Неправилен е извода на съда за липса на представителна власт за „ М.Н.1 „ ЕООД по отношение на ЕС на сградата с адрес гр. П., ул. „ М. „ № *. В заповедното производство по ч.гр.д. № 8851/2016 г. на РС – П. е представен протокол от проведено от горепосочената ЕС общо събрание от 21.04.2015 г. Едно от взетите на това събрание решение е за дължимите от ответника Ш. като собственик на ап. ** разходи за управление и стопанисване на общите части на сградата – процесните такива, предмет на заповедта по чл. 410 от ГПК, за предприемане на действия за тяхното събиране, в т.ч. и чрез иницииране на съдебно производство при липса на доброволно плащане след отправяне на покана и за упълномощаване на фирма  „ М.Н.1” ЕООД да извърши всички тези действия. Представен е констативен протокол от 14.08.2015 г., подписан  от управителя на ЕС към тази дата и от още две лица – посочени с качество свидетели, текста на така наречения „ констативен протокол „ е за упълномощаване на дружеството „ М.Н.1 „ ЕООД да заведе дело за събиране на  процесните задължения на Н.Ш., във връзка с което да упълномощи и конкретно посочен адвокат – Е.А., за това дело. Т.е. по своето съдържание документа, макар и озаглавен констативен протокол, съставлява изрично пълномощно за процесуално представителство в изпълнение на горецитираното решение на ОС на ЕС от 21.4.2015 г. С последващо решение на ЕС, прието на общо събрание от 02.02.2016 г. е избран нов управител на ЕС – Х.К., взето е решение за сключване на договор с „ М.Н.1 „ ЕООД с предмет услугата „ професионален домоуправител „ за срок от 1 година и е възложено на управителя да сключи този договор в срок до 5.2.2016 г. Представен е договора от 5.2.2016 г. между дружеството и ЕС чрез домоуправителя й Х.К.. Възложените услуги съгласно чл. 1 от този договор е посочено да са подробно изброени в приложение 1 – неразделна част от договора, което действително не е представено. Но в раздел ІV от договора изрично е посочено че изпълнителя „ М.Н.1 „ ЕООД се задължава да предприема всички законови действия във връзка със възложеното му задължение да събира от етажните собственици дължимите от тях суми за поддръжка и управление на общите части на сградата, за което изрично е упълномощен от общото събрание на ЕС.

         С оглед така установеното основателно жалбоподателят поддържа в случая да се явява представител на ЕС. Налице е за него валидно учредена представителна власт – в т.ч. и процесуална по конкретното дело на основание чл. 41 във вр. чл. 23 ал. 4, предл. първо във вр. чл. 11 ал. 1 т.11 от ЗУЕС. Абсолютно неправилно е прието че след като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 28.6.2016 г. то горепосочените решения на ОС от 21.4.2015 г. и констативния протокол / пълномощното / от 14.8.2015 г. се явявали „ неактуални „, следвало да има нови решения и ново изрично упълномощаване за завеждане на процесното заповедно производство, още повече че междувременно – на ОС от 2.2.2016 г., бил избран и нов управител на ЕС. По делото липсват данни тези решения да са отменени, напротив – потвърдени са от  последващото общо събрание от 2.2.2016 г., като на „ М. НМ 1 „ са делегирани и по големи правомощия относно събирането на дължимите разходи  във връзка с общите части на сградата – от всички етажни собственици, а не само по отношение на ответника Ш..

С оглед изложеното частната жалба срещу Определение № 9996/18.11.2016 г. по ч.гр.д. № 8851/2016 г. на районен съд – гр. П. е депозирана от дружеството „ М.Н.1 „ ЕООД чрез адв. Е.А. в качеството му на надлежен представител на страната – заявител в производството по чл. 410 от ГПК, а именно ЕС на сградата с административен адрес гр. П., ул. „ М. „ № *. Като така именно страната – горепосочената ЕС, а не представителя й – „ М.Н.1 „ ЕООД, следва да понесе отговорността за разноските поради прекратяването на образуваното по тази жалба частно гражданско производство. Влизането в сила на определение № 39/6.1.2017 г. в  прекратителната му част не е пречка за проверка правилността на извода на съда относно представителната власт в последващо производство по чл. 248 от ГПК, макар и приетата от съда липса на такава да е  решаващия мотив за прекратяването. Защото сила на присъдено нещо има само диспозитива на съдебния акт, но не и неговите мотиви. Затова и мотивите за прекратяването не са задължителни и не обвързват съда при проверка на акта в частта му за разноските по последващото своевременно инициирано от жалбоподателя производството по чл. 248 от ГПК, по което е постановено обжалваното определение.

Предвид изложеното обжалваното определение се отменя и молбата по чл. 248 от ГПК като основателна се уважава. С оглед този резултат ответникът се осъжда да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 315 лева – 300 лв. адвокатско възнаграждение – съгласно представения към частната жалба договор за правна защита, и 15 лв. ДТ.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

Отменя Определение № 417 от 17.02.2017 г., постановено по въззивно ч.гр.д. № 3002/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Изменя Определение № 39 от 06.01.2017 г., постановено по въззивно ч.гр.д. № 3002/2017 г. на Окръжен Съд – гр. П. в частта за присъдените на Н.Х.Ш. разноски като Осъжда Е.с. на сградата с административен адрес  гр. П., ул. „ М. „ № *  вместо „ М.Н.1 „ ЕООД ***, ЕИК ********, да заплати на Н.Х.Ш., ЕГН – ********** деловодни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 200 / двеста / лева.

Осъжда Н.Х.Ш., ЕГН – ********** да заплати на Е.с. на сградата с административен адрес  гр. П., ул. „ М. „ № * деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 315 / триста и петнадесет/ лева.

Определението е окончателно.

                                   Председател:

 

 

 

 

Членове: 1.

 

 

 

 

2.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *