От кой момент започва да тече 6 месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД за поръчителя при условията на банков кредит и предсрочна изискуемост на кредита

10797463656_b4777deae6

Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 23
Гр.София, 24.03.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1717 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] срещу решение № 6497/09.10.12г., постановено по гр.д.№ 10090/12г. от Софийския градски съд, с което е отменено решение от 17.05.12г. по гр.д.№ 3167/12г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против С. С. С., [населено място] искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение по гр.д.№ 32906/2011г. на СРС – сумата от 15988.54 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 15.09.07г., заедно със законната лихва от 27.07.11г. до окончателното изплащане, сумата 1235.24 лв., представляваща редовна лихва за периода 15.05.10г. – 12.04.11г., сумата 1426.36 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода 15.06.10г. – 26.07.11г. и сумата 996.01 лв. – разноски в заповедното производство.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради небоснованост и нарушение на материалния закон и моли за неговата отмяна.
Ответницата оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит настъпва автоматично и не зависи от волеизявление на банката, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което поръчителят – ответник по иска, не отговаря по договора за кредит и следователно не съществува вземането на банката, за което е издадена заповедта за изпълнение.
С определение № 859/12.11.14г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по въпросите за началото на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, за настъпване на предсрочната изискуемост, за правото или задължението на банката да направи кредита предсрочно изискуем и за забавата в плащанията на периодичните вноски.

Становището на състава произтича от следното:
С тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. ОСГТК на ВКС се произнесе по въпроса за настъпване на предсрочната изискуемост на договор за банков кредит.
Съгласно даденото разрешение в т.18 на ТР № 4/2013г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.
Предвид на посочената практика на ВКС изводът на въззивния съд, че предсрочната изискуемост на задължението по договора за банков кредит настъпва автоматично и не зависи от волеизявление на банката, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД и поръчителят не отговаря по договора за кредит, не съответства на дадените разрешения на поставените правни въпроси, поради което обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени.
След отмяната не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като съставът на ВКС се произнася по съществото на спора след обсъждане на приетите за установени от градския съд факти и обстоятелства по делото.
В заявлението за издаване за заповед за изпълнение, както и в исковата молба по установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, кредиторът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита след неплащане на вноски от страна на кредитополучателя, както и на обявяването на предсрочната изискуемост от кредитора на поръчителя съгласно чл.10.2 и чл.12.7 от договора.
Видно от договора от 15.09.2007г. е уговорено, че при неплащане на която и да е вноска или на част от вноска за повече от 45 дни банката има право с едностранно предизвестие да обяви кредита за предсрочно изискуем, като уведомява кредитополучателя и поръчителя по реда по чл.12.7 от договора – чл.9.1 и чл.10.2. Автоматична предсрочна изискуемост е предвидена в чл.11.1 от договора и същата настъпва при неплащане от страна на кредитополучателя на което и да е парично задължение в продължение на 150 дни, като банката има право да пристъпи към изпълнение без да уведомява кредитополучателя, но и в тази хипотеза банката е поела задължение да уведоми поръчителя по реда на чл.12.7 от договора. Страните са уговорили, че всички изявления следва да са направени в писмена форма и се считат за получени, ако достигнат до адресите съответно на кредитополучателя и поръчителя.
По делото са представени три писма, в които банката се позовава на настъпване на обстоятелствата по чл.9.1 от договора и съответно на основание чл.10.2 от договора обявява кредита за предсрочно изискуем. Към писмата са представени и известия – обратни разписки, изпратени до кредитополучателя и съдлъжника Б. С. и С. С. и до поръчителя С. С.. В известията са описани изходящите номера на всяко от писмата. Известието до кредитополучателя е върнато от адреса, посочен в договора, на 04.07.11г. с отбелязване „непотърсен”, а писмото до поръчителя е връчено редовно на 13.04.2011г. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е депозирано на 27.07.11г.
Тълкувайки клаузите на договора, съставът на ВКС приема, че кредиторът се е позовал на уговорената предсрочна изискуемост по чл.10.2 от договора, поради което моментът в който настъпва същата е датата на достигане на волеизявлението на банката докредитополучателя според дадените ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС разрешения.Според уговорката в договора за упражняване на правата на банката спрямо поръчителя е необходимо и уведомяване на поръчителя за обявената предсрочна изискуемост. Волеизвялението на банката е обективирано в писмото до кредитополучателя и е достигнало до същия по правилото на чл.12.7 от договора. Банката е изпълнила и задължението си по чл.10.2 от договора да уведоми поръчителя, че счита кредита за предсрочно изискуем. Неоснователно е неправеното оспорване на ответницата С., че не е получила писмото от 01.04.11г. Изходящият му номер е описан в известието – обратна разписка като съдържание на пратката и върху същата е положен подпис, името на приелото я й лице и дата – 13.04.11г. Връчването е оформено редовно от външна страна, а направеното оспорване не е доказано.
Предсрочната изискумост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя и преди изтичане на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, поради което отговорността на поръчителя не е отпаднала.
Съгласно заключението на изслушаната счетоводна експертиза към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението е в размер на 15988.54 лв. главница, 1235.34 лв. редовна лихва и 1426.36 лв. наказателна лихва. По изпълнителното дело са постъпили суми за погасяване на задължението в размер на 1734.96 лв. и частният съдебен изпълнител е извършил плащане на банката. Тези плащания не следва да се вземат предвид в настоящото производство съгласно т.9 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Същите следва да се съобразят в изпълнителното производство.
По изложените съображения искът е основателен и следва да се признае съществуването на вземане на банката по издадената заповед за изпълнение, а именно: за сумата от 15988.54 лв. главница, 1235.34 лв. редовна лихва за периода 15.05.10г. до 12.04.11г. и 1426.36 лв. наказателна лихва за периода от 15.06.10г. до 26.07.11г.
Вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение следва да се обезсили в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за установено съществуването на вземане за разноски в размер на 996.01 лв. и в тази част производството по делото да се прекрати. По реда на т.12 от ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да присъди разноските за заповедното производство в размер на 996.01 лв.
По разноските. Касаторът не е представил списък по чл.80 ГПК, като претендира заплащане на разноските, включително юрисконсултско възнаграждение за въззивното и за касационното производство. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати направените от касатора разноски за всички съдебни инстанции, а именно: 1684.21 лв. за първоинстанционно производство, 403 лв. държавна такса за касационното производство. Изчислените по Наредба № 1/2004г. юрисконсултски възнаграждения за въззивното и касационното производство са в размери съответно от 617.25 лв. и 1089.50 лв., като следва да се присъди общия претендиран от касатора размер от 1400 лв. Общият размер на дължимите разноски е 3487.21 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6497/09.10.12г., постановено по гр.д.№ 10090/12г. от Софийския градски съд, в частта, с което е отменено решение от 17.05.12г. по гр.д.№ 3167/12г. на Софийския районен съд и са отхвърлени предявените от „Р. /България/” ЕАД, [населено място] против С. С. С., [населено място] искове по чл.422 ГПК за признаване за установено, че същата дължи сумите по заповед за изпълнение по гр.д.№ 32906/2011г. на СРС – сумата от 15988.54 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 15.09.07г., заедно със законната лихва от 27.07.11г. до окончателното изплащане, сумата 1235.24 лв., представляваща редовна лихва за периода 15.05.10г. – 12.04.11г., сумата 1426.36 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода 15.06.10г. – 26.07.11г., както и в частта за присъдените разноски, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съществуването на вземане на „Р. /България/” ЕАД, [населено място], [улица] против С. С. С., [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.55, в размер на сумата от 15988.54 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит от 15.09.07г., заедно със законната лихва върху тази сума от 27.07.11г. до окончателното изплащане, на сумата 1235.24 лв., представляваща редовна лихва за периода 15.05.10г. – 12.04.11г. и на сумата 1426.36 лв., представляваща просрочена наказателна лихва за периода 15.06.10г. – 26.07.11г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 32906/2011г. на СРС.
ОБЕЗСИЛВА решение № 6497/09.10.12г., постановено по гр.д.№ 10090/12г. от Софийския градски съд, в частта, с което е отменено решение от 17.05.12г. по гр.д.№ 3167/12г. на Софийския районен съд и е отхвърлен искът за признаване за установено съществуването на вземане за разноски в заповедното производство в размер на 996.01 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 32906/2011г. на СРС, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА С. С. С., [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.55 да заплати на „Р. /България/” ЕАД, [населено място], [улица], сумата от 996.01 лв. /Деветстотин деветдесет и шест лв./ – разноски за заповедното производство по издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 32906/2011г. на СРС, които са присъдени и срещу лицата Б. К. С. и С. Ц. С..
ОСЪЖДА С. С. С., [населено място], [улица], вх.А, ет.7, ап.55 да заплати на „Р. /България/” ЕАД, [населено място], [улица], сумата от 3487.21 лв. /Три хиляди четиристотин осемдесет и седем лв. и 21 ст./ – разноски за исковото производство за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Bottom of Form

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *