Предсрочна изискуемост на банков кредит

 

bank-deposit-withdrawal-money

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е     

Номер: ……219……. Година  2014г.  Град  Пазарджик, обл. Пазарджишка 

В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК                     ТЪРГОВСКИ  СЪСТАВ

На  21. 10.                                                                              2014 година  

 В публично( закрито) заседание , в следния състав:

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :

 СЕКРЕТАР : В.Б.

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ  т. д . № 214 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Окръжен съд Пазарджик е сезиран с искова молба, подадена от   търговското дружество  „Обединена Българска Банка  „ АД гр. София, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Възраждане “ , ул. „  Света София „ № 5  , представлявано  от изпълнителните директори  С. П. В.и Р.И. Т. ,  против  Х.Н.Ж. ***, ЕГН **********.

В исковата молба са изложени обстоятелства за изискуеми  парични  задължения на ответника   по договор за  банков кредит  от   14. 10.2008г.    Искането е да се  приеме за установено по отношение на ответника , че в полза на ищеца съществува   вземането , описано в исковата молба , както и да се присъдят сторените съдебно – деловодни разноски .   Сочи доказателства в подкрепа на предявения иск.     В открито съдебно заседание,  ищеца ,чрез процесуалния си представител,  поддържа иска.

Ответникът   , чрез писмения си отговор по чл.367 от ГПК ,  оспорват  исковете ,както по основание, така и по размер. Моли  съда исковете да се отхвърлят , като неоснователни . Сочи   доказателства  в подкрепа на възраженията си .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди събраните по делото писмени   и гласни доказателства и при спазване разпоредбата на чл.  235  от ГПК  прие за установено следното :

1.Правно основание на предявените искове и  фактически състав на правната норма .

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за установяване съществуването на  парично  вземане  в полза на кредитора  , установено със заповед за незабавно изпълнение  и  издаден изпълнителен лист в заповедно производство , на основание чл. 418  от ГПК във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК.  Правното основание на иска е по  чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 422 ал. 1 от ГПК  и чл. 415 ал. 1 от ГПК .

Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на  заповедното производство по чл. 417  и  чл. 418  от ГПК ,а последното има преюдициален ( обуславящ ) характер  по отношение на исковото производство . Именно поради обусловеността на  двете производства те трябва да имат идентично съдържание по  предмет , размер на претенцията и  страни.  С  успешното провеждане на исковото производство заповедта за изпълнение ще се стабилизира/ чл.416 от ГПК/, което означава ,че  удостоверителната функция на заповедта за изпълнение ще бъде заместена от установителната функция на влязлото в сила съдебно решение.  

Предмет на  доказване в исковото производство по чл.422 от ГПК е установяване съществуването на самото „изпълняемо право“, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство  . Ето защо в исковото производство  предмета на доказване е обусловен от „основанието“  , на което е издадена заповедта  за изпълнение.

Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл. 154 ал. 1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата , на които  основава  своите искания и възражения .Това означава  ,че кредитора трябва да установи и докаже  основанието , размера и изискуемостта на вземането си. Той трябва да установи онези факти и  обстоятелства , от които произтича вземането му. Длъжникът трябва да установи  и докаже възраженията си против вземането.

От  съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на  ищцовото дружество произтича от  договор за предоставяне на  ипотечен кредит    от 14.10. 2008г.

Основните положения на  договора  за банков кредит са посочени в текстовете на чл.430- 432 от ТЗ .

Какви са   основните    характеристики на договора за банков  кредит?

–        Страна по договора за банков кредит в   качеството на „заемодател“ може да бъде само Банка. Небанкови институции  не могат да бъдат страна по този вид търговска сделка ;

–        Договора за банков кредит е   формален договор. Като условие за действителността на договора закона предвижда писмена форма / чл. 430 ал.3 от ТЗ / ;

–        Договора за  банков кредит е двустранен договор/ за разлика от договора за заем за потребление/,тъй задължения  възникват и за двете страни по договора ;

–         За разлика от договора за заем за потребление , договора за банков кредит е консенсуален /валидното сключване на договора изисква съгласието на страните / , а не реален договор;

–          Договора за  банков кредит е възмезден  договор/ за разлика от договора за заем за потребление/ , тъй като лихвата е цената на договора/чл. 430 ал. 2 от ТЗ /  ;

–          Конститутивен елемент на договора за банков кредит е целта , за която са отпуска заема ;

–        За разлика от договора за заем за потребление , договора за банков кредит задължително е обезпечен ;

–        За разлика от договора за заем за потребление , договора за банков кредит винаги е срочен договор.   Страните уговорят междинни срокове за плащане , под формата на“Погасителен план“  и месечни анюитетни вноски .

–        За разлика от договора за заем за потребление ,при договора за банков кредит Банката има законовото право да  направи заема „предсрочно  изискуем“.  Предсрочната изискуемост може да настъпи , както поради неизпълнение на договорно задължение ,така и на основанията  , посочени в текста на чл. 432 от ТЗ .

Какви са основните права и задължения на страните по договора за банков кредит ?

а/ На заемодателя  .

-Да отпусне на заемателя  в уговорения срок  паричната сума по договора/ чл. 430 ал.1 от ТЗ/  ;

Други задължения по договора за банков кредит Банката няма .

б/ На заемателя  .

-Да използва заема за целта , посочена в договора/чл. 430 ал. 1 от ТЗ /  ;

-Да заплаща уговорените лихви  по кредита / чл. 430 ал. 2 от ТЗ / ;

-Да върне главницата ,заедно с уговорената лихва по кредита в уговорените срокове / чл.430 ал. 2 от ТЗ / ;

-Да даде на Банката необходимите сведения  във връзка със сключването и изпълнението на договора / чл. 431/ от ТЗ ;

-Да даде необходимите обезпечения на Банката/ чл.432  ал. 1 т. 3 от ТЗ /;

  1. Фактическа страна на правния спор .

На 14.10. 2008г.  между   ищеца и ответника е сключен договор за предоставяне на ипотечен кредит. Основните положения в този договор са следните:

–        Банката е поела задължението да предостави на  кредитополучателя кредит в размер на   79 000 лв.  за закупуване и ремонт на жилище  / чл. 1 ал. 1  и чл. 2  от договора / ;

–         Кредитът се усвоява  на две части ,по начина , посочен в  чл. 3  от договора  ;

–        В чл.5 на договора страните са уговорили размера и начина на плащане на възнаградителната/ договорната /  лихва;

–         В чл. 6 ал.1 от договора страните са уговорили заплащането на наказателна лихва  при  забава в плащането на главницата ;

–        В чл. 6   ал. 2 на договора страните са уговорили заплащането на неустойка при друго неизпълнение на  договора , както и при  предсрочна изискуемост ;

–        В чл. 7  на договора страните са уговорили заплащането на такса за управление и обслужване на кредита ;

–        В чл.12   ал. 1  на договора страните са приели , че кредитът ще се издължи на  300  месечни анюитетни вноски , в размер на  695, 76  лв.  всяка вноска , считано от 10. 11. 2008г. , на  10- то число на месеца;

–        Краен срок за издължаване на кредита –   10.10. 2033г.  / чл. 13 от договора / ;

–        В чл. 18 на договора страните са приели, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски , кредита става автоматично предсрочно изискуем ,без да е необходимо кредитополучателя да бъде    уведомяван ;

На 31. 10.2012г.  кредитора е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК .  В заявлението  е посочено , че кредитора се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на вземането , на 10.06. 2010г. 

Към заявлението е представено   извлечение от счетоводните книги на Банката  с дата 31.10.2012г. 

В  извлечението е посочено следното :

-кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя   на 15.10. 2008г.  ;

-за периода 10. 11.2008г. – 10. 04. 2010г.  кредитополучателя  е заплатил 17 месечни погасителни вноски  по 695, 76 лв.  на  стойност 11 827, 92лв.

-за периода 10. 04.2010г. – 30. 10. 2012г.  кредитополучателя не  е заплатил 31 месечни погасителни вноски .

-на 10. 06. 2010г. кредита е станал  автоматично предсрочно изискуем ,поради неплащане на две поредни погасителни вноски ,на 10. 04.  и на 10. 05.2010г.

-задължението на кредитополучателя към  30.10. 2012г. е в размер на  105 137 ,77 лв. и произтича от следните вземания :

–  главница  77 631, 07 лв. ;

– законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението  31.10.2012г.  до изплащане на вземането ;

-договорна лихва за периода 10. 04.2010г. – 30. 10. 2012г. в размер на   2170, 54 лв. ;

-наказателна  лихва за периода 10. 04.2010г. – 30. 10. 2012г. в размер на    25 334, 16  лв. ;

На  01. 11. 2012г.  районен съд Пазарджик е издал Заповед   №  2936/ 01. 11. 2012г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  , с което е присъдил в полза на кредитора сумите по заявлението , както и  сумата 3601, 84  лв., разноски в заповедното производство за ДТ и адвокатски хонорар. Изпълнителният  лист е издаден на 01. 11.2012г.

По делото е  прието  неоспорено  заключение на   СИЕ , от което  се установява , че  след сключване на   договора   ответника е направил   само 17 погасителни вноски , на  обща стойност  11 256,38лв. Сумата на погасената главница е  1368, 93 лв. , а на   погасените договорни ли5хви е 9 887, 45лв.                     Последната погасителна вноска е направена на   12. 03. 2010г.   Дължимата главница по кредита е 77 631, 07 лв. В заключението вещото лица е изчислил размера на договорната лихва , на наказателната лихва ,на уговорената договорна неустойка , както и на мораторната лихва за забава, за времето от 10. 06. 2010г. до  13. 12. 2013г. / датата на подаване на исковата молба в съда /.

  1. Правни изводи.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок по чл.415 ал. 1 от ГПК. Указанията на съда за предявяване на иска са съобщени на страната на 15. 11.2013г. Исковата молба е подадена в съда на 13. 12. 2013г.

По предмет и обем исковата претенция напълно съвпада с  предмета и обема на заявеното по    заявление от  31. 10. 2012г.    и присъденото в заповедното производство със  Заповед № 2936/ 01. 11. 2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.  417 от   ГПК и изпълнителен лист от същата дата.

С приемането на ТР   № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС   бяха поставени допълнителни изисквания относно  съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415  ал. 1  от ГПК.

В т. 10а на ТР е прието , че в производството по  чл. 422 от ГПК  съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка относно това   дали възражението на длъжника е подадено в срока по  чл.414 ал. 2 от ГПК и дали с него е оспорено вземането на кредитора . Тази преценка не е обвързана от преценката на заповедния съд .

От съдържанието на приложеното заповедно производство се  установява ,че възражението е подадено от длъжника   в срока по чл. 414  ал. 2 от ГПК , като  с възражението длъжника е оспорил вземането на кредитора   с твърдението ,че не дължи присъдената сума . 

Разгледан по същество предявения иск е неоснователен .

За да се уважи предявения иск трябва да се установи , че длъжника е „неизправна страна“ по договора за банков кредит ,което означава ,че трябва да се установи ,че длъжника не е изпълнил  задължението си по чл. 430 ал. 1 от ТЗ/ да върне в уговорения срок заетата сума пари  заедно с дължимите лихви/, както и задълженията си по чл. 8 от договора за кредит .Както бе  посочено по- горе, страните са приели,че кредита ще се погасява на месечни равни / анюитетни /  вноски , по начина, уговорен  с договора за кредит .От представените по делото писмени доказателства , както и от заключението на СИЕ се установява,че длъжника  е  преустановил плащането на 12. 03. 2010г.  Установява се по делото ,че до 30. 10. 2012г.    ответника не е погасил  31  месечни погасителни вноски . В исковата молба е посочено ,че при това положение кредитора е упражнил правото си по чл. 18 от договора за кредит ,  за автоматична предсрочна изискуемост на вземането . 

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение   кредитора също се позовава на автоматично предсрочна изискуемост на вземането . Това е посочено и в извлечението от счетоводните книги на Банката .   Като дата на предсрочната изискуемост кредитора е посочил   10. 06. 2010г.

При тези данни се поставя въпроса – Станало  ли е изискуемо вземането на кредитора въз основа на настъпила  в негова полза „автоматична предсрочна изискуемост“ на вземането ?

За да се отговори на този въпрос  трябва  на първо място  да се   анализира съдържанието на понятието „предсрочна изискуемост“. В договора за банков кредит страните определят краен срок за погасяване на  кредита.  Определят също така междинни срокове за погасяване на кредита чрез месечни анюитетни вноски , като   приемат  Погасителен план.  Предсрочната изискуемост  представлява субективно потестативно право на кредитора ,чрез едностранно волеизявление да поиска от  длъжника предсрочно връщане на кредита/ отнемане на срока , уговорен в полза на кредитополучателя / . По своята правна природа предсрочната изискуемост представлява особен случай на разваляне на  двустранен  договор , поради неизпълнение , по чл. 87 от ЗЗД. Правната последица от упражняване правото на кредитора за предсрочно връщане на кредита е прекратяване на облигационното правоотношение между банката и кредитополучателя .

При настъпила предсрочна изискуемост на вземането  кредитополучателя трябва да върне следното:

–        Просрочената главница/  главницата с  настъпил падеж / ;

–        Главницата с ненастъпил падеж ;

–        Просрочените   договорни лихви ;

–        Лихвите с ненастъпил падеж ;

–        Наказателни лихви ,неустойки , такси и комисионни за управление и обработка на кредита,разноски ,ако са уговорени с договора ;

Предсрочната изискуемост бива два вида :

–        Предсрочна изискуемост,която настъпва  на основанията , посочени в договора ;

–        Предсрочна изискуемост,която настъпва   на основанията , посочени в закона / чл.432 от ТЗ /;

В конкретни казус се касае за предсрочна изискуемост , която настъпва на основанията , посочени  в договора.

В т.18 на ТР № 4/ 18. 06.2014г.  на ОСГТК на  ВКС са дадени разрешения  във връзка с изискуемостта на вземането на кредитора при договор за банков кредит . По силата на т.2 от  ТР № 1/ 2009г. на   ОСГТК на ВКС ,   разрешенията , дадени в т. 18  на ТР №4/18. 06. 2014г. имат задължителен характер за съдилищата .

Какво приема ВКС по отношение изискуемостта на вземането на кредитора при „предсрочна изискуемост „ ? Приема се, че  за да е изискуемо вземането на кредитора трябва да са осъществени следните условия :

1/ Да са настъпили основанията за предсрочна изискуемост ,според  приетото в договора -обективните факти , обуславящи настъпването на изискуемостта   /неплащането на определен брой  погасителни вноски или неизпълнението на други договорни задължения / ;

2/ Кредитът да е    „обявен „ от Банката   за предсрочно изискуем. Това е изискване на чл. 60ал.2 от ЗКИ , където е посочено ,че Банката има право да поиска  издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 418 от ГП ,въз основа на извлечение от счетоводните си книги , само ако кредита бъде „обявен“ за предсрочно изискуемо поради неплащане на една или повече вноски по кредита ;

3/ Обявяването на кредита за предсрочно изискуем   означава Банката реално да упражни правото  си  за предсрочно връщане на кредита ;

4/ Обявяването се извършва чрез „уведомяване“ на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита .По свята правна природа уведомяването представлява изрично волеизявление на Банката , което волеизявление да де достигнало до длъжника- кредитополучател ,в  което Банката изрично да е заявила ,че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. 

5/ Правото на кредитора   да направи кредита   предсрочно изискуем  трябва да бъде упражнено /кредита да бъде „ обявен „за предсрочно изискуем/  преди   подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.  

6/ По своята правна природа предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на договора за кредит  от страна на Банката . В чл.  20а ал.2 от ЗЗД е въздигната забраната за едностранно изменение на договорите . Именно това налага Банката да  уведоми кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост.

7/ Извлечението от счетоводните книги на Банката не представлява документ , който удостоверява, че до длъжника е достигнало   волеизявлението на банката  да направи кредита предсрочно изискуем.  Този документ не се връчва на длъжника, а де представя на съда в производството по чл.418 от ГПК.   

8/ Заявлението на Банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение също не означава , че  е съобщено на длъжника  за настъпилата предсрочна изискуемост ,тъй като   препис от заявлението не се връчва на длъжника / чл. 410 ал. 2 от ГПК относно съдържанието на заявлението / .Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчване на заповедта за изпълнение /чл.  411 ал. 3 от ГПК и чл. 418 ал. 5  от ГПК /.

9/ Уговорката в договора ,че при настъпила предсрочна изискуемост Банката може да упражни правото си на предсрочна изискуемост без да уведомява длъжника, както и че   има право да събере вземането си   принудително  без да уведомява длъжника  не поражда действие , ако Банката изрично не е заявила , че упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем и това   нейно волеизявление е достигнало до длъжника .

По делото е безспорно установено , че длъжника  не е изпълнил договорното си задължение да погасява кредита в уговорените срокове и размери . Безспорно е установено по делото ,че паричното задължение за   погасяване на кредита  чрез месечни вноски ,съгласно приетия от страните Погасителен план в чл. 12 на договора  не е изпълнявано изцяло  повече от два месеца,при което  кредита е станал автоматично  предсрочно изискуем. Съдът приема, че са  изпълнени  условията на договора за настъпване на предвидената автоматична предсрочната изискуемост на кредита –обективните факти , обуславящи настъпването на изискуемостта . 

 Не са осъществени обаче другите изисквания на закона / субективните факти ,обуславящи настъпването на изискуемостта /  , за да се приеме , че вземането на Банката е станало „изискуемо“ .

Нито в заповедното производство, нито в исковото производство Банката е представила писмени доказателства за това ,че преди подаване  на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е   „обявила „  кредита за предсрочно изискуем, каквото е изискването на чл.60 ал.2 от ЗКИ.  Няма данни по делото Банката да е упражнила  субективното си потестативно право /право с преобразуващ ефект / да направи кредита предсрочно изискуем. Няма данни Банката да е уведомила длъжника за  настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и това    нейно волеизявление  да е достигнало до длъжника – кредитополучател / В съдебно заседание  пълномощника на Банката  призна обстоятелството ,че писмено уведомление до кредитополучателя за  настъпилата предсрочна изискуемост не е изпращано / .  При положение, че кредита не е „обявен „  за предсрочно изискуем   от кредитора /чл.60 ал.2 от ЗКИ/  и кредитора не е    уведомил длъжника за   „обявяване „ на  предсрочната изискуемост  не може да се приеме, че вземането на Банката е станало изискуемо въз основа на настъпилата автоматично предсрочна изискуемост .  

Това обосновава отхвърляне  на иска,като неоснователен. 

Съдът приема за  неоснователно възражението на пълномощника на Банката за това , че  длъжника е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост  в проведеното предходно заповедно производство . Установи се по делото, че между страните е проведено предходно заповедно производство/ ч. гр. д.  2633/ 2010г. по описа на РС Пазарджик / ,произтичащо от същото основание , като настоящото заповедно производство /договора за банков кредит от   14.10. 2008г. /.  В това производство   ответника е оспорил вземането по реда на чл. 414 от ГПК , като също така е оспорил и допуснатото незабавно изпълнение по реда на чл. 419   от ГПК . Образуваното исково производство по чл. 422 от ГПК е било прекратено   от съда поради липса на правен интерес  , тъй като  в производството по чл.  419 от ГПК  допуснатото незабавно изпълнение е  било  отменено от въззивния съд , при което заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са били обезсилени от този съд . Ищецът твърди , че след като ответника в предходното заповедно производство е оспорил вземането по реда на чл.414 от ГПК  той е бил запознат с   факта на настъпилата предсрочна изискуемост на вземането . Това становище не може да бъде споделено от съда .

Текстът на чл. 60ал. 2 от ЗКИ предвижда преди да пристъпи към принудително изпълнение / преди да подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение / Банката да „ обяви „ кредита за предсрочно изискуем. В   указанията на т. 18 от  ТР   № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС е посочено , че обявяването на кредита за предсрочно изискуем  следва да се извърши    чрез изрично волеизявление на кредитора до длъжника , което да е достигнало до длъжника преди  кредитора да подаде заявление за принудително   изпълнение. Във волеизявлението кредитора следва да посочи причините , поради които обявява кредита за предсрочно изискуем / просроченото плащане/,както и датата на предсрочната изискуемост. При положение ,че кредитора не е обявил на длъжника предсрочната изискуемост не можех да се приеме, че вземането е станало изискуемо .     

Никакво правно значение няма факта на узнаването  за предсрочната изискуемост от страна на длъжника  чрез други способи , освен чрез   изричното писмено волеизявление  на кредитора .

Що се касае до възражението   на пълномощника на ищеца относно формата на волеизявлнието на кредитора , следва  да се отбележи , че  възражението също е неоснователно . В   указанията на т. 18 от  ТР   № 4/ 18. 06.2014г. на ОСГТК на ВКС не  се говори за форма на волеизявлението  ,като условие за неговата действителност , тъй като формата на волеизявлението е посочена  в  закона .  В текста на чл. 430 ал. 3 от ТЗ е казано ,че договорът за банков кредит се сключва задължително в писмена форма .При положение ,че закона е предвидил   писмена форма , като условие за действителност на   търговската сделка , то всички последващи  изявление на страните по   изпълнение , изменение , допълнение и  прекратяване на договора ,следва да се извършат в предвидената от закона форма,под страх от нищожност на изявлението  – чл.  293 ал. 1,2 и 6 от ТЗ . 

В т. 13 на ТР №4/ 18. 06. 2014г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист не се обезсилват при   отхвърляне на иска по чл. 422 от ГПК . Становището се мотивира с текста на чл. 422 ал. 3 от ГПК ,където е посочено , че при отхвърляне на иска с влязло в сила решение  изпълнението се прекратява /ако не е образувано изпълнително производство то не може да   се образува /  , както и с текстовете на чл. 415 ал. 2 от ГПК и чл.423 ал. 3 от ГПК ,където са посочени случаите , в които  се обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съдът следва да отбележи ,че   споделя възражението на ответника  за това , че след прекратяване на договора за кредит ,Банката не може да начислява уговорената с договора възнаградителна  и наказателна лихва . Както съдът посочи по- горе,  предсрочната изискуемост на вземането представлява особен случай на разваляне на договора поради неизпълнение  от страна на длъжника,по смисъла на чл. 87 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД. Правната последица от развалянето на договора  е прекратяване на облигационното правоотношение.  След прекратяване на договора за банков кредит Банката не може да начислява уговорените  лихви ,тъй като облигационното правоотношение вече не съществува и неговите клаузи не обвързват страните по него .  Единствената правна възможност  за Банката е да претендира заплащането на обезщетение поради неизпълнение    или забавено    изпълнение на паричното  задължение по реда на чл.86 от ЗЗД. Обезщетението се дължи от датата на забавата до предявяване на вземането /чл. 422ал. 1 от  ГПК / . След предявяване на вземането се дължи законна лихва върху размера  на присъденото вземане до окончателното изплащане на задължението .

С оглед изхода на спора съдът не присъжда разноски в полза на ответника , тъй като   няма направеното такова искане  от страната / чл.81 от ГПК /  ,нито има представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК в съответствие с изискването на т. 2 от ТР № 6/06. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК  Пазарджишкия Окръжен съд

Р   Е   Ш   И  

 ОТХВЪРЛЯ ИСКА  на търговското дружество  „Обединена Българска Банка  „ АД гр. София, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление на дейността гр. София , р-н „Възраждане “ , ул. „  Света София „ № 5  , представлявано  от изпълнителните директори  С. П. В. и Р. И. Т. ,  против Х.Н.Ж. ***, ЕГН ********** за приемане на установено  по отношение на ответника  , че в полза на ищеца съществува вземане ,установено със Заповед №   2936/ 01. 11.2012г. на районен съд Пазарджик за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК  и изпълнителен лист от   същата дата     , както следва :

Общо задължение в размер  на 105 137 ,77 лв. , от които :

-главница  77 631, 07 лв. ;

-законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението  31.10.2012г.  до изплащане на вземането ;

-договорна лихва за периода 10. 04.2010г. – 30. 10. 2012г. в размер на   2170, 54 лв. ;

-наказателна  лихва за периода 10. 04.2010г. – 30. 10. 2012г. в размер на    25 334, 16  лв. ;

-разноски в заповедното производство за ДТ и адвокатски хонорар в размер 3601, 84  лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен  срок от   връчването му  на страните  пред  Апелативен съд – гр. Пловдив.

 

                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

 

 

 

2 thoughts on “Предсрочна изискуемост на банков кредит

  1. Много интересно, а как се разви случаят по-нататък?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *