За купуването и продаването на гласове

059

Напоследък покрай изборните битки и войната за всеки глас стана модерно  предлагането и закупуването на гласове. Възникна обоснован спор дали формулировката „купуването и продаването на гласове  е престъпление” е правилна.

Може би преди всичко трябва да изясним дали  всяко едно от деянията може да съществува самостоятелно или за да е осъществен състава  на престъплението е необходимо да  има  корелативна връзка между двете.

Само по себе си доколкото  може да се извърши известна   аналогия актът на престъпление  представлява сам по себе си една сделка. Сделка, която е криминализирана. Съответно и нищожна. Въпреки всичко има  елементите на сделка.

Главният елемент в съдържанието на сделката са волеизявлението/волеизявленията на страната/страните, като съдържанието на волеизявлението на страните в договора се изразява в т.нар. клаузи (уговорки) по отделни въпроси.

Освен съществуващите волеизявления на страните, същите   трябва да бъдат съответно насрещни, трябва да има  принципно съгласие по отношение на предмета на сделката. С няколко думи  двете страни трябва  изразят интерес по отношение на продажбата и съответно закупуването на  гласове.  Търсенето предопределя предлагането, ако трябва да подчертаем икономическия аспект на тази „сделка”.  Това поставя двата акта – търсене – предлагане, продаване – купуване в тясна зависимост един от друг.  Изводът е, че  само по себе си всяко едно от действията си не може да съществува самостоятелно и винаги ще бъде обусловено от другото – за разлика от активния и пасивния подкуп. Това е била и целта на законодателя. Иначе в противен случай от една страна ще има предлагане на  гласа „в условията на пазарна икономика”, което само по себе си не е етично, не е морално, но съвсем  не е и  предмет на престъпление, след като липсва резултат, който да „завърши” престъпния акт, а именно – закупуването на гласа. От своя страна последното не би било възможно да бъде осъществено, без наличието на  предмет, а именно – гласът на  гласоподавателя.

Самият завършен  акт на покупко – продажбата  на гласа на избирателя  означава крайната фаза, в която двете страни са преминали през етапа на предварителните преговори и са утвърдили волята си да  сключат сделката. Това е  и етапа, в който  купуващият трябва да заплати цената в израз на финализиране на сделката, а продавачът следва да  „продаде” гласа си, като попълни бюлетината според договорката.

И отново ако възприемем  актът като сделка  може би трябва да се замислим налице ли е престъпление ако едната/или двете от страните не изпълнят  поетите задължения : купувачът е договорил цена, но не я е платил, продавачът е обещал гласа си, но не е гласувал според уговорката/или е  осъществил недействителен вот. Налице е сделка, липсва изпълнение.

Така че подкрепям законодателя в неговото решение да  формулира престъпния състав като му придаде цялост и завършеност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *