Аспекти на предсрочната изискуемост на банковия кредит

images

В коя от хипотезите  остатъчната сума по договор за банков кредит става предсрочно изискуем? Има ли аспекти в които  би следвало да се счете, че отправената покана до длъжника не представлява уведомление с което се обявява кредитната сума за предсрочно изискуема.

Пиша следното изложение във връзка с казус, в който банка изпраща на длъжник покана, съдържаща заявление, че ако остатъчната сума не бъде заплатена в седем дневен срок от получаване на поканата, остатъчната сума  следва да се счита за изискуема. Представлява ли в този си вид ПОКАНАТА изявление, с което банката  обявява предсрочната изискуемост на кредита.

В съдържанието на  ПОКАНАТА се съдържа  уведомление, че към определената дата   Банката – кредитор не  е получила плащания  по  просрочените суми, ведно с начислените лихви за периода на  закъснението. Кредиторът  е обявил под условие, че ако до  17.00 часа на последния работен ден, след изтичането на   СЕДЕМДНЕВНИЯ СРОК /работни дни/, считано от момента на получаване на поканата не бъдат заплатени просрочията по Договора за кредит и Анексите, ще обяви  цялата сума  по кредитната  експозиция за  ПРЕДСРОЧНО И НЕЗАБАВНО ИЗИСКУЕМА от първия ден след изтичането на гореспоменатия  срок.

 

ВКС  прие, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

В нотариалната покана  е обективирана уговорката, че предсрочната изискуемост на сумите по цялата кредитна експозиция настъпва след 7 работни дни от получаването на поканата,  АКО ДЛЪЖНИКЪТ ЗАПЛАТИ В ТОЗИ СРОК сумите с настъпил падеж.

Следва ли да се счита, че  поканата за плащане на вноските от кредита, които са станали изискуеми /с настъпил падеж/,и  с която се поставя и отлагателно условие, че при непогасяване в срок на  тези задължения цялата остатъчна експозиция на кредита  ще стане предсрочно изискуема, представлява по своя характер обявление за предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ.

    Така отправено  волеизявлението   на банката представлява  покана за плащане  на  дължимите  суми, но не е  изявление   по смисъла на чл. 60 ал. 2  ЗКИ към  длъжниците  за настъпилата  предсрочна изискуемост  на  кредита.

     Липсата на  приложното поле на „автоматичната” предсрочна изискуемост съгласно правилата, които се приеха с прилагането на  цитираното  тълкувателно решение постави кредитната институция в хипотеза,  в която тя следва да установи момента към който кредита ще бъде обявен за предсрочно изискуем.  Срокът, който се дава на длъжника да погаси  просрочените си задължения има характер на  „висящност” в която на длъжника е дадена възможност   да заплати  дължимите до момента на получаване на поканата за плащане суми. От това следва че към този момент  кредиторът е счел, че е настъпила изискуемостта именно на тези задължения, НО НЕ И НА ЦЕЛИЯ КРЕДИТ, не и на остатъчните вноски от кредита. Което означава, че  законодателят е предоставил на кредиторът правото да прецени и да изрази ясното си и недвусмислено волеизявление   дали при нередовно обслужване на кредита, същият ще се превърне в ликвиден и изискуем или не.

      В предвид на  обстоятелството, че законодателят е поставил две корелативно свързани предпоставки за настъпване на предсрочната изискуемост на  кредита, а именно  :

  1. Получаване на  изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост  и
  2. Ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й

по съществото си означава, че  изявление – покана, поставено с отлагателно условие, получено от длъжника към момент, в който кредиторът все още не е взел решение да обяви кредита за изискуем, не  представлява  волеизявление  с което е обявена цялата дължима кредитна  експозиция   за предсрочно изискуема.

Именно защото изявлението по чл. 60 ал. 2  ЗКИ няма констативен, а по – скоро конститутивен ефект  спрямо обстоятелството дали и от кой момент настъпва предсрочната изискуемост на сумите по Договора за кредит. Именно моментът на получаването му, както и ясното му и недвусмислено съдържание са   характерните белези, които определят неговите правни последици. В този  смисъл   изявлението по чл. 60 ал. 2  ЗКИ  няма  характера на  отлагателност  и не поставя уговорка, както и не определя по – нататъшен момент, в който да породи своя резултат. Това е крайната и окончателна, непоколебима воля на  кредитора, която не е обусловена от обстоятелството дали длъжникът ще погаси вноските и сумите с настъпил падеж. Поради което банката – кредитор е следвало да уведоми длъжника с изявление по чл. 60 ал. 2 ЗКИ, но към момента на  обявяване на предсрочната изискуемост на  кредитната експозиция.  

2/  Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на което  кредиторът –  банка претендира своето вземане пред длъжника   следва да съдържа достатъчна информация за  вземането  – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл  е и практиката на ВКС /определение № 461/28.06.2010г. по ч. т. д. № 272/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 697/19.11.2009г. по ч. т. д. № 618/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 264/07.05.2009г. по ч. т. д. № 210/2009г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 231/23.02.2010г. по ч. т. д. № 115/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 693/16.11.2009г. по ч. т. д. № 731/2009г. на ВКС, ТК, ІI т. о., определение № 118/24.02.2009г. по ч. т. д. № 25/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 364/26.04.2011г. по ч. т. д. № 117/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение № 545/11.07.2011г. по ч. т. д. № 373/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.

В този смисъл и изявлението  по чл. 60 ал. 2 ЗКИ трябва да съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги. В представената  нотариална покана, за която кредиторът  твърди, че е  изявление по смисъла на чл. 60 ал. 2 ЗКИ  също така  е видно, че са записани суми, които възпроизвеждат   общото задължение, без същото да бъде конкретизирано по отделни пера. Така направеното  извлечение  не съставлява възпроизвеждане на реално съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило твърдяното неиздължаване на съответните месечни вноски от кредитополучателя и датите на техните падежи, както и действителния размер на вземането,  което прави целият дълг предсрочно изискуем. Липсва и информация и за платените вноски, за техния размер,  за падежа на който са станали изискуеми.  Поради което е твърде субективно дали така описаните в поканата   общи суми съставляват действителния размер на  претендираните задължения по Договор за кредит.

 

Липсата на произведена в нотариалната покана  информация  за кой период от време и в какъв размер  кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е.  кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което  кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да даде  ясна преценка   дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.

ВКС приема, че удостоверителният обхват на извлеченията от счетоводните книги трябва да се изведе от двете дадени в кумулативна връзка основания за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно наличието на редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК и който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Според тази правна норма такива основания са извлеченията от счетоводните книги, които, според изискванията на ЗСч за редовното им водене следва да регистрират счетоводните операции в хронологичен ред. Следователно извлечения от счетоводните записвания трябва да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката – данни за договора за кредит и за движението на погасяването му. Извън тези данни, счетоводните извлечения трябва да удостоверяват и второто основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, а именно- подлежащо на изпълнение вземане, което в случая е удостоверяването на фактите, въз основа на които кредитът е станал предсрочно изискуем – т. е извлеченията от счетоводните книги трябва да съдържат и данни откога длъжникът е изпаднал в забава при погасяването на две и повече погасителни вноски вноски, за да се счете, че се е сбъднало условието  или по скоро за банката да настъпи основание да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В този смисъл доколкото представлява изискуема предпоставка за обявяване на остатъчната експозиция от кредита за предсрочно изискуема  същите кумулативно дадени условия, удостоверяващи наличие на  действително и изискуемо вземане  трябва да  се съдържат  и в  изявлението  по чл. 60 ал. 2 ЗКИ, I не само, но и в заявлението за издаване на незабавна заповед за изпълнение и изпълнителен лист.   Справката, която  удостоверява фактическото състояние на задължението  следва да обективира данните от извлечението на счетоводните книжа, въз основа на което е изготвена и нотариалната покана, и ако  същата /справката/  не притежава изискуемите   реквизити:

  • Конкретизация на неплатените вноски, като размер и падеж;
  • Конкретизация на остатъчните вноски с невъзникнал падеж, като размер и падеж;
  • Конкретизация на останалите вземания, възникнали към датата на поканата;
  • Данни за договора за кредит и за движението за погасяването му – платените вноски, като размер, падеж и дата на плащане;   не би следвало да се приеме като справка, която реално и обективно отразява фактическото състояние на задължението.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *