Измама ли е?

Love-Money

Във връзка с един мой казус с който се сблъсках  преди известно време  изпаднах в размисъл къде е тънката  граница между типично гражданскоправните правоотношения  и измамата съгласно НК /Наказателен кодекс/. Възможно ли е при наличието на документи с които “измаменият” би могъл да възстанови своите  финансови загуби или друго имущество, което му е отнето  вследствие на действията на “измамника”,  поведението му да бъде квалифицирано като измамно, а постъпките му да бъдат съответни инкриминирани.

                           В конкретния   казус  клиента ми  е  нает за да посредничи  при  извършване на  сделка с имот, която трябва да бъде финализирана. Предметът на сделката/на договора  е поначало невъзможен поради обективни причини.  При всяка една  от организираните предварително  срещи, подзащитният ми  е изисквал  да бъде платена  определена сума пари  за   конкретни действия, за снабдяване с документи  и други подобни. Срещу обещанието за  извършване на  такива действия той е изисквал заплащането на сума пари. Като гаранция и като обезпечение за  евентуално неизпълнение на поетите задължения той е издавал записи на заповед за суми, по-големи от реално платените му. Спорен е и въпросът дали действително действията му са породили  представата за измама в съзнанието на потърпевшия. Чл. 209 НК е категоричен и определя рамките и съставомерността на деянието :  Чл. 209. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Всеизвестно е, че за да  съществува елемента на съставомерност на деянието е необходимо всички  елементи на  състава да бъдат налице. Липсата на  който и да е от тези необходими елементи води и до липсата на  съставомерност на деянието. Самото престъпление, за да бъде завършено и за да генерира  и възбуди необходимостта от наказателно преследване трябва от обективна  страна да  е породило престъпен резултат. Задължително е да има   причиняване на  имотна  увреда. Имотната увреда следва  по някакъв начин да е  причинило ущърб на имотното състояние на  потърпевшия.

 “Имотната вреда може да засегне всякакъв имуществен интерес – тя не се отнася само до движима вещ, както при предходните престъпления. Вредата може да има за свое  приложно поле както актива на имуществото на пострадалия, представлявайки негово намаляване, така също и пасива на имуществото, представлявайки негово увеличаване.

Във всички случаи обаче , както при присвояванията, така и тук,  за да има имотна вреда, нужно е разпореждането на адресата с имуществото да е безвъзмезден и невъзстановим разход.

Разходът е безвъзмезден, когато липсва реална насрещна облага. Например деецът сключва възмезден договор, по силата на който сам получава изпълнение, но няма на свой ред никаква възможност или поне намерение да изпълни своята , насрещната част от договора. Разходът вследствие разпореждането на адресата на измамата се явява и невъзстановим, когато той не е заемообразен, а е окончателен и безвъзвратен.

Следователно измама по смисъла на чл. 209 ал. 1 НК /наказателната измама/ е не всяко предизвикано чрез заблуда имуществено разпореждане, което не би било направено, ако заблуденият знаеше действителното положение. Наказателна измама има само тогава, когато вследствие на такова разпореждане настъпва току – що описаната имотна вреда – за разпоредилия се адресат на измамата или за трето ощетено лице. Без имотна вреда може да има само гражданска измама” –  Антон Гиргинов “Наказателно право на Република България – особена част” – второ основно преработено и допълнено издание.

В цитираната  по – горе хипотеза  изрично   визира  сключен  между страните договор за поръчка съгласно който лицата се уговарят, че клиента ми ще  извърши определени действия, които са му изрично възложени  от контрахента по договора. Следва ли да се възприеме  поемането на задължение за извършване на  определени действия като  въвеждане в заблуждение,  особено ако лицето не е изпълнило  своя ангажимент съгласно изричната договореност или предметът на договора към момента на сключването му е бил невъзможен и лицето/лицата са знаели това. Платените от контрахента му суми действително са напуснали неговия патримониум и по-този начин е намаляло неговото имущество. Издадените като обезпечение при неизпълнение на договорката записи на заповед  като размер на  поетите за плащане суми са еквивалентни на платените. Задължението да бъде платена  определена сума при определен падеж обективирано в запис на заповед е в тежест на поемателя. Следва според мен да се счете, че  това задължение  е реципрочно на   сумата, с която е намалено имущественото състояние на лицето извършило разпореждане с парични средства чрез тяхното предаване срещу задължение за извършване на  определени действия по възлагане. Както по – горе  в цитирания абзац беше  споменато измама е налице когато направения разход е  безвъзмезден  и невъзстановим. Когато обаче съществува насрещност и обезпечение на направения разход следва ли да се приеме, че той е невъзстановим. И безвъзмезден.

Записът на заповед дава възможност  лицето по облекчен ред следвайки процедурата на чл. 417 ГПК да реализира възстановяването на претърпените загуби чрез  производство по незабавно изпълнение чрез издаване на  заповед за изпълнение и изпълнителен лист. По този начин след като страните са осигурили гражданскоправния  ред по който могат да  решат спора си следва да се приеме, че съществува равновесие и баланс в имуществените им отношения и не е настъпило разместване на имуществени блага. Според мен самият факт, че лицето  обезпечава  евентуалните вреди, които може да причини на едно друго лице, поемайки задължението да заплати тази сума  при неизпълнение или при увреда на контрахента си, изключва умисъла за измама и  следва да  се приеме че липсват  елементи на престъплението както от субективна страна – вина,  така и от обективна страна – причиняване на  имушествена увреда – престъпния резултат. В тази хипотеза според мен дори лицето да е поело задължение и да е сключило договор с предмет, който е невъзможен по една или друга причина считам че  не е налице деяние, което да бъде инкриминирано и да следва реализиране на наказателно преследване. Интересни са ми и други гледни точки за да  си сверя часовника.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *