Достойнството на един граничен полицай

mreja-16

Ето и моята позиция по отношение на случая с граничния ни полицай. Дали е действал съгласно установените правила : това тепърва ще се разбере от разследването. Безспорните обстоятелства обаче са, че очевидно група от 50 човека, мъже на възраст около 30 години, добре сложени, са счетени като заплаха и не без основание. Същите не са подчинили на разпорежданията на граничния полицай.  Всеки опит да бъде пресечена граничната зона / нека да се обосновем, че граничната зона не представлява само една тънка червена линия, която се пресича/ не на определените за тази цел места представлява пряко нарушение на суверенитета и сигурността на държавата. В тези случаи вменените задължения на граничния полицай е да спре и да предотврати всеки нерегламентиран опит за пресичане. В такава ситуация граничарят е господар на ситуацията, всички, независимо от ранг, статут, раса, пол и каквато и да е принадлежност са длъжни да се подчинят на разпоредбите му. До предупредителният изстрел се стига след няколко гласни заповеди за спиране. За коментиращите, които никога не са й стъпвали на полосата, мога да им опиша следната гледка, такава каквато аз съм преживял на караулите си. Движите се по линия /полоса/, която обикновено е коридор, с телена ограда. Тъмно е като в рог, обграждат те гора и поле. Тъмницата е пълна, сам с автомат, с два пълнителя. Възможността да те нападнат и да ти прережат гърлото е на всеки метър. Ослушваш се за всеки шум, всеки най – малък звук на животно те кара да настръхваш, защото таралежите примерно дишат и стъпват като човек, но нищо не се вижда.  Защото си сам и защото си на прицел – пушечно месо.  Всеки попаднал близо до полосата, може да бъде диверсант, може да бъде нарушител, затова  адекватните мерки изискват той да се подчини, но ако не се подчини, тогава стреляш, за да го  спреш. Защото  тук не става въпрос за едно убийство, а за защита на свободата и живота  Ви, защита на личната Ви неприкосновеност, защита на правото Ви да бъдете независими, .  Дали е било инцидент или нещастен случай, не е било със сигурност стрелба в упор. Начетох се на десетки коментари, в които се обсъжда как полицаят е отнел жестоко един нещастен живот, как сме потъпкали хуманността, съвременните ценности  и правото на един индивид да живее, колко примитивни били защитниците на полицая и т.н. Нямам нищо против тези хора, част от които са бежанци, други са мигранти /политически, икономически/. Нямам против желанието им за по – добър живот,  малко или много всички сме такива. Има си обаче начин, легален начин по който да се направи. Защото това вече не е бягство от военни действия, това е миграция. Миграцията не се извършва като прекосяваш противозаконно границата. Миграцията предполага легален начин по който достигаш до желаната точка. Миграцията предполага да прекосиш границите на определените места. И да си доволен, когато достигнеш спокойно небе. Означава и да зачиташ суверенитета на държавата в която навлизаш.

Затова е  тъпо, само защото като зомбирани   поглъщаме  анализи на ситуацията, извършени от лица, които или преследват определено лоби или  нямат и елементарна представа от военна служба, да се нахвърляме сляпо върху човек, изпълнил своя служебен и  национален дълг.

И в целия този буламач искам да обобщя : когато след целия този натиск да отворим широко вратите си и да допуснем вълната, която неконтролируемо приижда и залива Европа, един мъж поема риск да защити националната ни принадлежност, границите ни, правото ни да имаме собствена идентичност, а ние се нахвърляме върху него, сериозно се съмнявам, че ще оцелеем като нация и като хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *